- Скъпа, бирата те прави неотразима! — Но аз не съм пила! — Затова пък аз съм пил…

Журналист интервюира овчар: — По колко килограма вълна дават овцете ви? — Кои – черните или белите? — Черните. — По два килограма. — А белите? — И те по два килограма. — А колко мляко дават? — Черните или белите? — Ами черните… — По два литра. — А белите? — И те по два литра. Журналистът е вече съвсем объркан: — Добре де, защо все питате – черните ли, белите ли… — Ами виж сега, черните овце са мои… — Така, добре… А белите? — И те са мои.

Един човек излязъл на разходка и точно минавл през вратата, когато един глас в него се обадил: — Спри! Опасност! Човекът заковал на място и „прас“, пред него се разбила саксия. Учудил се той и продължил. Като пресичал улица, вътрешния му глас пак казал: — Спри! Опасност! Човекът спрял и една кола профучала на сантиметри от него. Той казал: — Кой си ти, че два пъти вече ме спасяваш? — Аз съм твоя вътрешен глас. — Ами можеш ли да ми се покажеш ей тука, на ръката ми? И хоп-едно мъничко човече се появило на дланта на човека и казало: — Ето ме. Човекът го смазал бързо с палеца си и казал: — А къде беше като се жених, бе?

Чакам на червен светофар. Циганка с дете на ръце чука по стъклото: — Ше даваш два лева за детето? Дадох й. След малко пак чука. — Кво искаш – викам – нали ти дадох два лева? — Епа, земи детето, де!

Батков бил на гости на президента на „Реал“ Флорентино Перес. — Как управлявате този гигантски клуб – попитал Батков. — Много просто – назначавам само интелигентни хора. — А как разбирате кой е интелигентен? — Сега ще ви покажа – отвърнал Перес и извикал Кристиано Роналдо. Като дошъл португалецът, шефът му го попитал: — Кристиано, ще те питам нещо. Кой е този човек, който е син на баща ти, но не е твой брат? — Много просто – това съм аз, отвърнал Роналдо и отишъл да тренира. Батков бил впечатлен от метода на Перес и решил да го приложи в „Левски“. Като се прибрал в България, извикал Гонзо и го питал: — Гонзо, отговори ми – кой е този човек, който е син на баща ти, но не е твой брат. Гонзо веднага започнал да звъни на всички играчи, на Баждеков, и накрая гордо отговорил: — Това съм аз, шефе! — Много си прост, бе – заявил Батков. – Това е Кристиано Роналдо!

- Само от три дена сме женени, а ти вече започна да се прибираш на разсъмване. Защо? — Защото по цяла нощ разказвам на приятелите си в кръчмата колко много съм щастлив с теб.

Жена дава на мъжа си пари да купи нова ютия. Той обаче отива в кръчмата и ги пропива. Събужда се в кръчмата чак на сутринта и се сеща за ютията. Отива в магазин за техника и моли продавачката: — Моля ви се дайте ми една ютия. Пропих парите, а жена ми ще ме убие. — Добре. – съгласила се продавачката – Ето какво ще направим. Ще сложа ютията на масата, а ти ще удариш с оная си работа по масата. Ако ютията подскочи е твоя, но ако не стане ще ти отрежа патката. Оня замахнал с оная си работа ударил по масата и ютията подскочила. Доволен се пребира вкъщи и показва ютията на жена си. Тя е малко учудена, но не задава въпроси. Лягат си двамата, но на сутринта жената се събужда от някакво думкане в кухнята. Отива там и гледа мЪжа си. Пита го: — Кво правиш бе? — Нищо бе. Тренирам за хладилник.

Две кексчета си говорели: Първото казало: — Брейй, колко е горещо тук! Второто отвърнало: — Я виж, говорещо кексче!!!

Трима туристи на име Пешо, Иван и Георги се разхождали на един остров. Пресрещнали ги индианци и ги завели при вожда си. — Ако не изпълните две задачи ще бъдете изгорени живи! Първата задача е всеки един от вас да набере десет плода от един вид. – казал вожда След известно време Иван идва с десет банана. — Втората задача е да си ги натъпкате отзад без да издадете звук. — 1, 2, 3, 4, 5… , 6… … , 7… … … Аа. Изкрещял иван, след което бил изгорен жив. Задава се и Георги с 10 череши. Вожда му казал втората задача. -1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9… . хахаха. – засмял се Георги след което бил изгорен жив. В отвъдното Иван и Георги си говорят: — Защо се засмя, беше толкова близко?! Попитал Иван. — Защото видях Пешо да идва с кокосови орехи! – разсмял се Георги

Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ. — Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил! Айнщайн казва: — Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека. Господ се дърпа: -Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова… След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва: — Но, Господи, тук има грешка?! — Е, да де…

Отива студент на изпит. Оставя пред преподавателя бутилка синьо „Джони Уокър“.. — Хм, добре.. Студентът изважда и кутия бонбони. — Хм, много добре… Студентът изважда и една луксозна писалка „Паркър“. — Отлично, – казва преподавателя, – дайте си книжката.(разписва се). — Отлично, отивам да се явя и на физика, – студентът прибира всичко обратно в плика и излиза.

В една връзка мъжът трябва да помни: Датата, на която се запознал с жената. Датата, на която е била първата им среща. Датата, на която е поканил дамата на ресторант. Датата, на която ръцете им се докосват за първи път. Датата на първата целувка. Датата на първия секс. Тъй като мъжкият мозък не може да се справи със запомнянето на толкова много дати, мъжете се опитват да свършат всичко това на един ден.

Седи си Генко с една бутилка водка и пие. Някой го пита: — Това ли ти е единствената утеха в живота? — Не! Вкъщи имам още четири бутилки.

Двама млади се прегръщат в театъра. От задния ред се обажда възмутен глас: — Това не можете ли да го правите в къщи? — Жена ми не позволява – отговаря младежът.

Срещат се англичанка, французойка и българка. Англичанката: — Аз, когато се омъжих заявих: няма да пера и да мия чиниите. Съпругът ми изчезна, един ден не го виждах, втори ден не го виждах и на третия си дойде с пералня и миялна машина. Французойката: — И аз когато се омъжих заявих: няма да пера и да мия чиниите. Съпругът ми изчезна, един ден не го виждах, втори ден не го виждах и на третия си дойде с прислужница. Българката: — И аз същото казах след сватбата: няма да пера и да мия чиниите. Съпруга ми изчезна, един ден не го виждах, втори ден не го виждах и на третия прогледнах с лявото око.

Тя: — Е, третия тост, както е прието, да пием за любовта. Горната половина на чашата се пие за любовта, а долната за секса. Той: — Тогава аз ще пия през сламка…

След двадесет години брак мъж и жена заминават на Бахамите. От агенцията ги питат: — Какво ще желаете? — А какво ще ни предложите? – пита мъжът. — Кораб с луксозни каюти със спални, отделни санитарни възли, баните са с джакузи има и сауна, както и самостоятелен солариум. — Добре, съгласни сме. — В една каюта ли да ви сложим или искате отделни каюти. — Отделни кораби, ако обичате! – казал мъжът.

Разговарят трима приятели кой как се справя с мърморенето на жена си. — Аз моята миналата година я заведох в Париж,а тази година ще я заведа в Лондон – казал първият. — А аз миналата година моята я заведох в Ню Йорк,а тази година ще я заведа в Лас Вегас – казал вторият. — Аз миналата година моята я закарах на село – казал третият. — А тази година? – попитали другите двама. — Тази година… тази година ще отида да я взема.

Лъвът в софийската зоологическа градина умрял и изпратили един самолет да докара друг лъв от Африка. Взели един лъв в клетка и го карат за София, но на връщане самолета се развалил и кацнали в пустинята да го оправят. Минали един, втори, трети ден и на лъва определената дажба храна свършила. Той търпял, търпял, не могъл да стои гладен, разбил клетката, видял механика и му казал: — Ще те ям. А, механика му казал: — Ако се развали самолета няма кой да го направи и ти пак.. Минал по-напред, видял пилота: — Ще те ям. — Ако ме изядеш като няма кой да кара самолета пак долу… Оклюмал се лъва, тръгнал обратно към клетката, но срещу него се задала стюардесата наперена. Лъва казал: — Охо, поне теб мога да изям. А, тя му отговорила: — Ако искаш теб да те е*ат тия двамата до София яж ме.

Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ. — Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил! Айнщайн казва: — Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека. Господ се дърпа: — Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова… След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва: — Но, Господи, тук има грешка?! — Е, да де…