Щирлиц гледа паметника на незнайния воин. Мъжка сълза се отронва от окото му. \"Прости ми, Саша, беше нещастен случай\", мисли си Щирлиц.

Група гестаповци с автомати нахлуват в жилищна кооперация, хукват по стълбите, спират на втория етаж и започват да блъскат по вратата: - Отворете! Гестапо! Отвътре се чуват прокрадващи се стъпки към вратата и един глас предпазливо запитва: - Кого търсите? - Щирлиц, тук ли живее? - Тук не живее никакъв Щирлиц - се чува иззад затворената врата. Гестаповците, разочаровани с тропот се изнасят надолу към улицата и всичко утихва… Така вече втори месец Щирлиц умело избягваше Гестапо…

Щирлиц отваря с труд очите си и си мисли: "Ако съм у тях съм щандартен фюрер Щирлиц, а ако съм у нас съм полковник Исаев". - Ама, че сте се натряскали, Вячеслав Тихонович!

Мюлер се обажда на Щирлиц по телефона: - Щирлиц, в събота,точно в девет бъдете на "Унтер дер линден". Ще се проведе съботник. "Аха" - мисли си Щирлиц - "разкрили са ме. Сега ми прави намеци, опипва почвата, а в събота ще ме арестуват. По-добре да се разбера с Мюлер на четири очи, отколкото с Гестапо". На другия ден отива в кабинета на Мюлер и си признава направо: - Хер Мюлер! Аз съм руски шпионин. - Не на мене тия номера, Щирлиц - отговаря му Мюлер - като чуете за съботник и всички ставате руски шпиони!

Мюлер е събрал достатъчно доказателства срещу Щирлиц и нарежда да го арестуват, като незабавно започнат разпити. Щирлиц е твърд и не издава нищо, но Мюлер решава да приложи последното измислено от него мъчение - поднася под носа на вързания и пребит разузнавач стара миризлива партенка. Щирлиц е полуприпаднал, но изведнъж просиява и се усмихва доволно - той е усетил позната родна миризма…

Щирлиц трескаво шофира. Пред себе си забелязва немски пътен патрул, заграждения, насочени към него шмайзери. С ловка маневра успява да им се изплъзне. Продължава да шофира, но пред него отново изниква немски патрул. Отново ловка маневра и немците са зад гърба му. Когато Щирлиц среща патрул за трети път, отново се измъква. "Сигурно съм попаднал на околовръстното шосе" - мисли си Щирлиц.

Калтенбрунер попълва служебни характеристики… Пита стоящия пред него офицер от СС: К: - Кажете двуцифрено число? О: - 64, хер оберщурмфюрер! К: - А защо не 46? О: - Защото така ми харесва, хер оберщурмфюрер! Калтенбрунер записва: "Характер твърд, нордически…" Влиза следващ офицер, въпросът е същият: К: - Кажете двуцифрено число? О: - 32, хер оберщурмфюрер! К: - А защо не 23? О: - Щом заповядвате, хер оберщурмфюрер! Калтенбрунер записва: "Характер близък до нордическия…" Влиза следващ офицер. Без да вдигне глава от формуляра, Калтенбрунер пита: К: - Кажете двуцифрено число? О: - 99! К: - А защо не… А-а-а! Това сте вие, Щирлиц!

Седят си Мюлер и Калтенбрунер в един бар и си говорят. По едно време Мюлер казва: - Сега Щирлиц ще влезе и ще си поръча една водка. По това ще го познаеш, че е руски шпионин. Влиза Щирлиц, вижда ги и казва на бармана: - Айн шнапс, бите. Поглежа Мюлер и Калтенбрунер, показва им среден пръст и им казва: - На-а-а-а-а-а!

Щирлиц не беше хомосексуалист, но не му се искаше да обижда Мюлер…

Щирлиц вървеше по улицата и изведнъж вдигна очи. Сините очи на радистката Кет…

Щирлиц вървеше по улицата на нощният новогоден Ханой. Изведнъж насреща му излиза дракон… \"За щастие\" - мисли си Щирлиц. \"За вечеря\" - мисли си драконът.

На 23 февруари, отбелязвайки деня на Съветската армия, Щирлиц се напи като дъска, след което облечен във форма на майор от НКВД, с наган и гола шашка в ръка, цяла нощ бяга пред сградата на Гестапо, крещейки "Ех, вашта мамка!". И едва на следващия ден той със свито сърце осъзна, колко близко е бил до провала.

Щирлиц и радистът му стоят в кръчмата - пияни-заляни. Радистът казва: - Щирлиц, пред провал сме! Всеки момент Гестапо ще ни хване. Трябва спешно да се самоубием - да изпием отрова. Щирлиц обръща още една чаша шнапс на екс и казва: - А аз какво правя в момента?

Щирлиц излезе от бара, повърна и заспа в една локва. След петнадесет минути той ще се събуди - ще сработи изработваният с години рефлекс…

Щирлиц падаше от дърво. Като по чудо успя да се хване за един от клоните и остана да виси. Към края на седмицата, ръката му изтръпна и силно отече.

Щирлиц рови в секретния архив на Гестапо. Изненадващо влиза Мюлер: - Щирлиц, какво правите тук? - Амии, чакам трамвая! - Аха. Мюлер си тръгва, но съмнения започват да го преследват. Връща се в архива, но Щирлиц вече го няма там. "Сигурно е минал трамвая" - мисли си Мюлер.

Мюлер си плуваше във водата, когато видя две очи да го наблюдават от брега. - Щирлиц! - помисли си Мюлер. - Ти си Щирлиц! - помисли си крокодила.

Щирлиц бил пленен от разузнаването. Искали да измъкнат имформация от него чрез всякакви брутални и нечовешки методи на мъчение. Накрая се принудили на най-строгият и зловещ метод - изпратили му стажанта Курт, който с часове, дори с дни можел да извършва полов акт… Започнал той Щирлиц. След ден яко клатене вече хората започнали да се чудят защо още няма измъкната информация. След два дни изумлението нараствало, а вече на третия ден хората започнали да се присмиват на младия Курт, който се чувствал много засрамен, но продължавал неуморно да извършва своите издевателства над нещастния пленник. На четвъртия ден, Курт вече се видял принуден да се обърне кум Щирлиц с молба: - Щирлиц - казал той - моля те Щирлиц, кажи нещо! Репутацията ми е сломена, хората чакат информация, посрамих се, умолявам те, кажи, кажи НЕЩО! ГОВОРИ! - Курт - проговорил Щирлиц най-накрая - Обичам те!

Когато Мюлер за десети път бе матиран, той разбра че не може да се мери с Щирлиц. - Къде се научихте да играете така? - попита немеца - Ех, легендарна Съветска школа - гордо отговори Каспаров.

Щирлиц чете вестник и стига до обява: \"Поп-група търси пианистка\". - Да-а-а, съвсем нагъл е станал вече пасторът! - мисли си Щирлиц.