Вицове — Асеновград

Червената шапчица

Червената шапчица, Джоузеф Хелър - А пък на мен името ми е Вълк Вълк Вълк - интимно отвърна вълкът, - ти да не си медицинска сестра? - Не съм, но те каня при баба - отвърна тя загадъчно. - Ти си луда! - Защо да съм луда? - Защото не мога да дойда - пламенно отговори Вълк Вълк Вълк. - Защо? - Защото съм девствен! - Че какво общо има това с баба? - Никой не кани вълк при баба си при такова положение. - Аз те каня! Каня те у баба си! - Не, не мога да дойда. - Защо не? - Защото си луда. - Защо да съм луда? - Защото искаш да дойда при баба ти. Червената шапчица набръчка чело: - Не искаш да дойдеш, защото съм луда, а смяташ, че съм луда, защото искам да дойдеш, така ли? - Si.

Оценка 0 от 0 гласа

Червената Шапчица, Йордан Йовков Като вълча глутница се спуснаха делибашиите от Узун Кюприя надолу в равното. Напред беше Кармазъ Чалмали с дружината си, а след него, с диви викове и пламнала стръв за кървища и побои, наваляха без ред табуните на Доган бинбаши, Ердем Авджиоглу, Осман Чифчията и други главатари. Рядко се беше виждало такова страховито сборище: анадолци, зебеци, мамелюци и кюрди, афганци и парси-капсъзи - все хора от кол и въже, едни в дрипи, други - облечени в сърма и гайтани се изсипаха накарай селото и запряха пред къщата на бабата на Кармазъ Чалмалията…

Оценка 0 от 1 гласа

- Здравей, Зелена шапчице! - Здравей, далтонист такъв…

Оценка 0 от 0 гласа

Червената шапчица, Джек Лондон Ала тя беше достойна дъщеря на своята раса, в жилите й течеше силната кръв на белите покорители на света. Затова, без да й мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му един съкрушителен удар и го подкрепи с класически ъперкът. Вълкът страхливо побягна. Тя идеше след него със своята очарователна женска усмивка.

Оценка 0 от 0 гласа

Върви Червената Шапчица през гората и вижда Вълка, мята му се на врата и казва: “Искам да ми направиш нещо мръсно…” Вълка учуден: “Ама как така не разбирам?” “Абе да да ми направиш нещо много лошо… бъди лош с мен…” “Добре!” - казал Вълка и й счупил крака…

Оценка 0 от 0 гласа

Червената шапчица, Жак Превер Вълка в зори ловци ще спрат. А в нощната тъма - комини, смърт! Не знаем - мрак, звезди, безброй съдби… Защо ридаем аз и ти…

Оценка 0 от 0 гласа

На майката на Червената шапчица й писнало Вълка да я оправя и й купила стоманени гащи. Тръгнала Червената Шапчица към гората и изчезнала. Чакала майката, чакала, притеснила се и тръгнала да я търси. Среща по едно време горския и пита: - Абе, да си виждал едно момиче с Червена шапка и стоманени гащи? - Тц, само един вълк с оксижен.

Оценка 5 от 1 гласа

Върви си Червената шапчица през гората и от един храст озъбен се подава Вълкът: - Стой! Къде отиваш? - Ами тръгнала съм към Баба… - Какво носиш в кошничката? - Печена кокошка, баница с масълце, бутилка с… - А хартия има ли? - прекъсва я Вълчо.

Оценка 3.7 от 3 гласа

Вървяла си Червената Шапчица през гората. Среща я Вълчо и й казва: - Червена Шапчице, сваляй гащичките! - Хе-хе-хе! Кумчо Вълчо си мисли, че ще му станат.

Оценка 0 от 0 гласа

Вълкът срещнал Червената шапчица. Казал й: - Ще те изям, ако не дадеш да те целуна там, където никой не те е целувал. - Къде? По кошничката или по шапчицата?

Оценка 0 от 0 гласа

Вълкът се промъкнал в къщата на бабата на Червената шапчица и я изял. След което легнал в леглото й, завил се презглава и заспал. Горкият… Откъде да знае, че бабата имала толкова страстен дядо?

Оценка 0 от 0 гласа

Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк - Ела при мен - каза вълкът. Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот. - Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще. Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.

Оценка 5 от 1 гласа

Червената шапчица си вървяла по пътеката из гората, когато я срещнали 40-те разбойници. Обградили я и започнали да и се изреждат. Като свършили, главатарят я попитал: - Сега, като закъсня толкова много, какво ще кажеш на майка си? - Че си вървях в гората, когато ме срещнаха 40-те разбойници и ми се изредиха по два пъти. - Но ние нали минахме само по веднъж? - Какво, вие бързате ли?

Оценка 5 от 2 гласа

Шляе се Вълка из гората и си мисли: - Къде ли се е скатала Червената шапчица? Както съм зажаднял - ще я опъна зад първия храст. Още не бил завършил мисълта си и мернал нещо червено зад близкия къпинак. И естествено без да му мисли скочил в него. - Бух! Бах! Ох! Ах! Накрая излиза Вълка целия посинен и раздърпан и псува: - Мамка Ви Червено -баретска! Пак ли си разигравате ученията в нашата гора? !

Оценка 5 от 1 гласа

Червената Шапчица, Роджър Зелазни Червената Шапчица застина. Вълкът се вгледа напрегнато в нея - някой се опитваше да се свърже с нея чрез картата й. Внезапно пред очите на момичето изникна баба й. Тя се намираше в някакво черно място, изпълнено със странни шумове и зад гърба й се плискаха зелени лениви вълни. - Помогни ми! - извика бабата. Но върху връзката се стовари нечия силна воля и я прекъсна. Червената Шапчица се опита да проследи натрапника, но колкото по-далеч отиваше, толкова по-силно я засмукваше черният кладенец без нищо в другия си край и накрая тя с последно усилие се откъсна и се върна в реалността. Точно в този момент Вълкът замахна с меча си.

Оценка 0 от 0 гласа

Върви си Червената шапчица из гората и изведнъж насреща й Вълкът. Изплашила се червената шапчица и го пита: - Защо са ти такива големи ушите? - За да те чувам по-добре. - Защо са ти такива големи очите? - За да те виждам по-добре. - А защо ти е толкова голям носът? - Защото съм евреин, - казал Вълкът и се разплакал.

Оценка 0 от 0 гласа

Червената шапчица

Последни обяви

Случайна рецепта

Салата от картофи и сушени чушки

За Асеновград

Главен редактор

Телефони

Последвай ни