По социалистическо време, един работник искал да напусне завода но все не го освобождавали. Тогава го посъветвали да обвини началника на цеха, че краде и уволнението му е в кърпа вързано. - Мълчи си! Половината от откраднатото ще е за тебе. - казал началника и го оставил на работа. Тогава го посъветвали да каже нещо антипартийно на партийния секретар. Влязъл работникът при секретаря и извикал: - Хайл Хитлер! Партийният секретар скочил иззад бюрото и извикал: - Хайл! Наште ли дойдоха?

Кака Пена, многомашинничка и ударничка, я поканват да влезе в БКП. Дали й да чете устави, история на БКП и всичко, което е нужно да се подготви идейно. На събранието на първичната партийна организация я питат: - Како Пено, ти си наш човек, комунист. Ще те приемеме в Партията. Имаш ли някакви въпроси докато се подготвяше? Кака Пена отговаря: - Другарю председател, всичко ми е ясно, защо е червено знамето, какви са ми правата и задълженията, но едно не ми стана ясно: аз като партиен член, имам ли право да се чукам с безпартийни, щото лошо - безпартиен да чука партиен член! Помислили другарите и решили: - Имаш право, како Пено, но трябва сама да си го вкарваш, та да се чувства ръководната роля на Партията!

Позната история - по времето на комунизма някакъв човек в Москва имал папагал, който постоянно псувал партията и съветската власт. На гости на нашия човек щял да дойде някакъв партиен функционер. За да не стане гаф той затворил папагала в хладилника. След като партиецът си тръгнал, той извадил папагала от хладилника и папагалът закрещял с всички сили: - Слава на великия Съветски Съюз! Да живее КПСС и нейната ръководна роля в нашия живот, да живее гениалният Брежнев! Човекът се шашнал: - Чакай бе, какво ти става, защо говориш така? - Два часа Сибир ми стигат…

След гражданската война в Русия един селянин отива да кандидатства в комунистическата партия. Връща се от изпит пред комисия - не го приели. Съседите му го питат: - Какво стана? - Заставам пред комисията, а председателят ме пита - ти участвал ли си в белогвардейски банди? И аз казвам - да… И не ме приеха. - А защо не каза "не"? - Как да кажа "не", като сам атамана на бандата пита…

По време на комунизма в СССР. Някакъв баровец си купува вносен телевизор и веднага се захваща с дистанционното. Щрак - и на екрана се появява XXV конгрес на КПСС. Щрак - друга програма, пак XXV конгрес на КПСС. Щрак - и на третата програма XXV конгрес на КПСС. Човека започва бясно да сменя каналите, но все попада на конгреса. Накрая започва да сменя честотите, за да намери друг канал. И по някое време му изниква нова програма, която до този момент не е виждал. Навъсен говорител с квадратна челюст се навежда към екрана и казва: - Сменяй каналите, Сидоров, сменяй… Съответните органи вече са на път към вас.

След края на втората световна война Молотов казал на Сталин: - Стига сме работили бе другарю Сталин, нека излезем и се поразходим в гората край Москва и да изпием една бутилка старо френско вино… Сталин се съгласил и след като се усамотили в гората Молотов извадил бутилката вино и се опитал да я отвори… но напразно. Сталин го видял че се мъчи и решил да му помогне: - Дай аз ще я отворя! Опитал се и Сталин, но тапата не помръдвала… (те никога не са отваряли бутилки през живота си). Тогава едно козарче минавало край тях с козите и поискало да им отвори бутилката…Те се спогледали, но няма как - дали му бутилката… Момчето взело бутилката и с все сила я зхвърлило срещу близката скала и тя се пръснала… - Чакай бе, какво направи? Ти кой си бе? - Аз съм пионера Миша Горбачов! PS: Горбачов е бил тогава на 14 години, знаете и отношението му към алкохола като президент на СССР.

Личният бръснар на Брежнев винаги, докато го постригвал, си говорел с него на политически теми, и все го разпитвал за положението в Полша. Веднъж Брежнев го попитал: - Какво си ме заразпитвал, защо толкова те интересува тази Полша? - Не ме интересува. Просто като спомена за положението там, на вас ви се изправя косата и ми е по-лесно да я подстригвам.

Годишно събрание на земеделската кооперация. Доклад. Предложения. Гласуване. Овации. Накрая водещият пита: - Има ли някакви въпроси? Отзад се надига Вуте: - Сакам да питам дека е житото? Настава смут - крясъци, шамари, счупени столове… След една година: събрание, доклад, овации… - Има ли някакви въпроси? Нане се надига тоя път: - Сакам да питам дека е Вуте, дека лани пита за житото?

СССР, 60-те години. КГБ. Телефонът звъни: - Ало, КГБ ли е? - Да. - Обажда се Иван Сидоров. Избяга ми папагалът. - Ние сме КГБ, а не зоопарк! За какво ни се обаждате? - Искам да кажа, че не споделям политическите му възгледи

По съветско време един руснак решил да се избудалка с КГБ. Звъннал от уличен автомат: - Ало, КГБ ли е? - Да. - Лошо работите, другари, лошо… След един час пак решил да си направи майтап. Пак звъннал: - Ало, КГБ ли е? Отзад някакъв здравеняк го тупа по рамото: - Да, КГБ e. Както можем, така работим…

След рухването на тоталитарния режим един големец отишъл заедно със сина си на гости на властващ диктатор. Още при влизането диктаторът поздравил високо: - БКП! Големеца отвърнал на поздрава: - ДКМС! Гостували що гостували и си тръгнали. Като се отдалечили, синът учуден попитал баща си какво означават тези инициали БКП и ДКМС. Бащата обяснил: - БКП - това е "Бягай крий парите", а ДКМС - "дреме ми на капата, мойте са скрити".

Доматът, картофът, бобът и тиквата решили да станат партийни членове. Отишли на изпит. Преди да влезат Доматът казал, че сигурно ще го приемат, защото е червен. Картофът казал, че и неговото приемане е сигурно, защото бил дефицитен. Бобът казал, че бил национално ястие и работата му е сигурна. Само Тиквата нищо не казвала. Дошъл им редът и влязъл Доматът. След малко излязъл и другите го попитали: - Какво стана, защо си оклюмал? - Да им… Не ме приеха. Казаха, че преди да стана червен съм бил "зелен". Влязъл Картофът и той излязъл оклюмал след малко: - Да им… и мен не ме приеха. Казаха, че съм имал връзки с чужбина. След това влиза Бобът и той излиза в същия вид: - Да им… Не ме приеха, казаха, че съм "издавал тайна". Накрая влиза Тиквата и излиза след малко радостна. Другите я попитали: - Какво стана, да не би да те приеха? - Приеха ме! Казаха: една "тиква" повече или по-малко - все тая и ме приеха.

По Татово време двама политически затворници излизат от затвора. - Ауу, какъв дъжд вали - казва единият. - Абе, остави ги… да правят каквото искат - отговаря другият.

- Какво е комунист? - Някой, който е прочел трудовете на Маркс и Ленин. - А какво е антикомунист? - Някой, който ги е разбрал.

В щаба на руските ракетни войски влиза началникът… - Господа офицери, дойде заповед за съкращаване на щатовете с 10%. Разбирате ли какво означава това? - Да… - А сега подробностите: Смятам, че трябва да започнем с Тексас, Флорида, Алабама…

Отишъл Леонид Брежнев в Грузия. Там гледа - пазар голям пълен с всякакви плодове и зеленчуци. Гледа един грузинец седи пред една диня. - Продаваш ли я? - Продавам я. Избирай. - отвръща му грузинеца. - Че как да избирам като тя е една? - И ти си ни един но все те избираме.

Кратка история на Русия (отчасти и нашите страни). 1907 г. Жандарм конвоира болшевик към затвора. 1917 г. Болшевик конвоира жандарм към затвора. 1937 г. Болшевик и жандарм лежат в затвора. 1997 г. Стар - престарял жандарм вижда на улицата стар - престарял болшевик да продава гевречета. Жандармът ехидно се усмихва и пита: - Хе, хе, нима навремето бащицата - цар ти забраняваше да търгуваш с гевречета, а?

През 1987, малко преди да излети совалката \"Чалинджър\" в белия дом звъннал червения телефон. Президентът Рейгън вдигнал слушалката и чул покрусения глас на Горбачов: - Много съжалявам за совалката… - В какъв смисъл? - учудил се Рейгън. - Ами че избухна… - Но тя още не е излетяла! - О, извинявай, ще се обадя след десет минути.

По социалистическо време в едно село идва кореспондент на западен вестник. Кметът на селото вика заместника си и му казва: - Разведи човека из селото, из ТКЗС-то, покажи му всичко хубаво. Ама така го разходи, че само хубавите неща да види, че иначе кой знае какво ще напише във вестника ако ни види мизериите. - Абе… да клевети както си иска, империалистическа пропаганда такава.

Лети си Карлсон над Червения площад, уморил се, приседнал на перваза на прозореца на Брежнев: - Добрутро, Леонид Илич! Брежнев повдигнал глава и направил изненадана физономия. - Това съм аз, Карлсон. - Хмм, хмм, - още повече се чуди Брежнев. - Мен всички ме познават, даже и децата, за мен са написани много книги! - Хм, да-а, да-а, а къде е вашият другар Енгелсон?