Имал гости наш Славчо - американец и руснак. Завел ги на кръчма с уговорка всеки да си плати пиенето, което ще си поръча. Американецът си поръчал уиски, руснака - водка, а Славчо - ракия. Вдигали наздравици, вдигали, американеца се понапил и решил да си ходи. Отива на бара да плаща, бармана го видял, че е много пиян и решил да го измами. - Барман, плащам! Колко? - 1000 долара. Американеца изумен поизтрезнява, слага си крака на маста и казва: - Барман, режи! Повече в бар не стъпвам. Бармана вади сатърчето и му резнал крака. Руснака по някое време усетил гадене от водката и решил и той да си ходи: - Барман, плащам! Колко? - 1000 долара! Руснака си сложил ръката на бара и казал: - Барман, режи! Повече водка не пипам. Сатърчето! Клъц! Станал и наш Славчо да си ходи: - Барман, плащам! Колко? - 1000 долара. Славчо си извадил х*я на масата и се усмихнал! Бармана: - Какво? Да режа ли? - Не, бе! Духай!

Разглеждайки плаката на съквартиранта ми, на който бяха изтипосани тризначки Вяра, Надежда и Любов (Playboy) Олигаро каза: - Това е photoshop, нали?

В Берлин една лелка намерила порфейл с хиляда евро. Традиционната немска порядъчност и коректност не й позволила да си прибере чуждото. Лелката се обадила на телефон, намерен в портфейла, и предложила да го върне срещу възнаграждение от сто евро плюс двадесет евро транспортни разходи. Но пенсионерът, изгубил портфейла, се оказал още по-порядъчен и коректен. Той съобщил в полицията, и лелката била арестувана в момента на предаване на портфейла с обвинение в изнудване. Цивилизованите хора в правова държава винаги ще намерят общ език.

След завършване на университета младеж се прибира в родното си село. Гордият баща се готви за тържествено пиршество. - Ето това вино, синко, го направих в деня, когато замина в столицата да учиш. Сега ще го изпием в твоя чест, сине. - Тате, аз, честно казано предпочитам шампанско. Бащата преглътва горчивия залък и продължава: - А, това прасе го гледам откакто си в университета. Сега ще го направим на шишове и ще си хапнем... - Тате, да ти кажа право, аз предпочитам шоколадови бонбони. След известно време синът се извинява учтиво и отива до тоалетната. Бащата мълчаливо става, взема пушката от стената и тръгва след него. Майката разтревожено го хваща за ръкава: - Къде отиваш с тая пушка, бе? Да не направиш някоя беля?! - Отивам след него в кенефа. И ако го видя, че пикае седнал, ще го убия, мамичката му....

Във влака от Бургас се возят двама човека. Запознават се. - Аз съм психолог. - Аз съм мутра. Абе ти щом си психолог, можеш ли да познаеш, за какво си мисля. За всяко познаване ще ти давам по 100 долара. - Ама аз съм психолог, а не ясновидец... - 100 долара бе, брато. Хайде напъни се малко! - Ами ти идваш от Бургас, сигурно си бил там на почивка. Значи си мислиш, колко добре си си починал... - Супер, на ти 100 долара. Давай нататък! - Щом си бил на почивка, сигурно си водил и жена. Сега мислиш за нея... - Браво, на ти още 100 долара! Продължавай! - Сигурно не ти се прибира вкъщи... - Още 100... - А щом не ти се прибира, сигурно там е жена ти... - Още 100... - И сега се чудиш, да я застреляш ли, или не... - Стоп, човече! На ти 1000 долара! - Що 1000 бе, кво толкова, мисъл като мисъл.... - Не, това не беше мисъл, това беше идея...

Един ангел попитал един човек: - Искаш ли да ти покажа живота ти? - Искам - отговорил човекът. Ангелът го вдигнал над земята и човекът видял живота си и две двойки следи, движещи се заедно. - Кой е това, заедно с мен? - Това съм аз - отговорил ангелът - Аз те съпровождам през целия ти живот. - А защо понякога остава само една двойка следи? - Това са най-трудните периоди в живота ти - казал ангелът. - И ти се ме изоставил в най-трудните моменти? Как си могъл?! - възмутено попитал човекът. - Не, това съм аз, който те носи на ръце - тихо отговорил ангелът.

Мъж изкарал незабравим уикенд с любовницата си, а на съпругата казал, че отива на риболов. В неделя вечерта тръгва да се прибира у дома и минава през рибарския магазин. Дълго оглежда плуващите във резервоара живи шарани и накрая казва: - Искам ей тоя шаран, обаче, ако може някак да ми го подхвърлите през щанда... - Защо да ви го подхвърлям? - учудено пита продавачът. - За да мога с чиста съвест да кажа на жена ми, че съм го хванал...

Един грозен, тъп, гнусен змей хванал американеца, французина и българина и им казал: - Искам всеки да ме впечатли с нещо, за което не съм чувал, иначе ще го изям. Американецът казал: - САЩ - Статуята на Свободата, Лас Вегас... Змеят изсъскал злобно: - Мен ли се опитваш да впечатлиш с някакви си сгради, бе?! - и го изял. Французинът започнал: - Франция - Париж, любов, съвършенство, красота... Змеят изсъскал още по-злобно: - Мен ли се опитваш да впечатлиш с някаква романтика, бе?! - и него изял. Дошло ред на българина и той казал: - Аз живея в една малка, нескопосана, недодялана, незабележима, невзрачна държава. Никой, никога не е чувал за нея. - Къде е тая държава? Как се казва? - попитал змеят. - Ами тя е на Балканския полуостров и се казва България... - отговорил българинът. - Аааааа, верно ли ве луд... - изненадал се приятно змеят. - Да, бе, знам я. България, София, дъщеря ми учи в Техническия!

- Моше, кажи ми как постоянно печелиш на конни надбягвания? Откъде знаеш на кои коне да залагаш? - Авраме, просто познавам. - Нееее, Моше, тук има някакъв номер. Кажи ми като на приятел. - Добре, слушай. Отиваш в синагогата. Молиш се с всички сили, молиш се, молиш се. После напрягаш слух. Ще чуеш числа. Първите три числа са за първата гонка, вторите три числа са за втората. На хиподрума залагаш на тези номера, после отиваш на касата да си вземеш печалбата. Пак се срещат след седмица, Аврам е с унил вид: - Всичко проиграх. - Ти ходи ли в синагогата? - Ходих, и се молих с всички сили, и числа чух. Заложих както трябва, но спечелиха други коне. - Нищо не разбирам. Всичко би трябвало да е нормално. Слушай, а ти в коя синагога беше? - В тази до пазара. - Идиот! Тази до пазара е за Тото 2!

В психиатричен център си говорят двама психиатри: - Охх, малко почивка, че тия мойте направо са неудържими... - Хах, така ли?!?! Ела да видиш мойте какви са послушни. Влизат те в една стая и там група луди се хванали на влакче и обикалят стаята "Пуф-паф, пуф-паф" и вече отговорния психиатър за тях вика: - Много са послушни така по цял ден. - Аууу да, а как издържаш по цял ден на тоя шум!??! И другия му отговаря: - Абе то със шума се свиква, ама ти я сажди са голяма напаст...

Звъни се вратата. Отварям, стои младеж и казва: - Добър ден! Аз съм от Свидетелите на Йехова и бих искал да поговоря с вас. - Добре, заповядайте! - казвам аз. Той влезе, но нещо почна да се върти объркано. - И така, за какво искате да поговорите с мен? - питам. - Не знам, - отговаря той смутено, - Никога не бях стигал толкова далеч...

Лежи една жена в реанимацията, почти умира… Внезапно чува глас небесен: - Давам ти още 10 години живот! Скочила жената от леглото и бегом към пластичния хирург. Направила си ринопластика, повдигане на лицето, блефаропластика, липосукция, всичко каквото се сетила! Наканила се тези десет години да ги изживее с кеф. Тъкмо излиза от клиниката и - БАМ, един камион я размазва. Душата на жената отлита и шепне: - Господи, ама как така? Ти ми обеща още 10 години да живея! Глас свише: - Извинявай, не те познах!

Един депутат излязъл на лов в балкана, обаче се спуснала мъгла и той се изгубил. Лутал се той насам - натам и срещнал един пастир със стадото си и го попитал: - Извинете, бихте ли ми посочили пътя към хижата? - Може, обаче ако позволиш да те опъна един път отзад. - Ааа, ти, луд ли си бе? Ти знаеш ли кой съм аз? По - скоро ще замръзна тук в планината, но не давам! - Е, твоя воля - казал пастирът и тръгнал. Депутатът тръгнал сам да търси пътя, но като се поотдалечил малко, поразмислил и си казал: - Абе, я да се върна аз при пастира. Ще ме наебе един път и какво толкова, поне ще остана жив. Върнал се той при пастира и се споразумели. Правили те каквото правили и пастира му показал пътя кам хижата. На другия ден депутатът се събудил, побутнал жена си и я попитал: - Мило, я погледни през прозореца навън, има ли мъгла? Тя погледнала и му отвърнала: - Да, мило, има и то доста гъста. А депутатът отвърнал: - Ех и днес ще изгорят доста ловджийски дупета...

Предприсъединителен фолклор Дядо и внуче хайдушка балада Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна, за запея, че какъвто ни е хала - живота стана епопея! Да пея, дядо, и да плача, за миналото наше, славно, когато имахме водачи и живеехме нормално. След туй, дядо, какво стана? Сякаш чума ни налегна - слезнаха ония от балкана, работата се затегна. Кешким, да бяха си стояли по върхове и по чукари и още мандри те обрали преди да станеме другари. Мина се какво се мина, друга напаст ни налегна - както мислеха мнозина: демокрация ненагледна! Свириш, дядо, кавал плаче, плаче жално и нарежда: демократа имот влачи и народната надежда. Де да беше в турско време, всеки би викнал: Обира! Но сега си кротко дреме, щото се приватизира. Свири, дядо, да възпеем и най-новата управа, че дордето ний немеем, тя ни дои като крава. Няма, дядо, харамии, липсват и воеводи, всеки в дупката се крие - дебне за изгоди. Всенародната дружина вкупом, дядо, се спомина!

Репортер: "Паднала е част от фасадата на жилищната сграда и само по случайност няма уцелели!" Радиореклама: "Нашата работа вече е опечена, опечете си и вашата!" Футболен коментатор: "Топката се движи ниско по тревата и състезателя я спасява с гърди!" Прогноза за времето: "В източните райони дъждът продължава да спира!" Надпис на микробус: "Денонощно погребално бюро. За постоянни клиенти - отстъпки!" Коментар на спортен журналист: "От този завой по-обратен няма!" Обява във вестника: "Търсят се младежи за сандвичи!" Надпис в ХЕИ: "Отрова за населението ще се раздава следобед!" Спортен коментатор: "И както виждате на светло синьото табло което не работи..." Реплика в чата: "Само мъже и жени сме се събрали тука!" "Поздрав за всияки мои родители!" "Събранбието ще се проведе в 21,00 ч сутринта!"

Трима непукисти се надпреварват кой е най-големия непукист. Първият казва: - Аз вчера с моето гадже бях на кино и по средата на филма се изпиках на седалката и си тръгнах и не ми пука. Втория: - Аз вчера се разхождам по улицата и гледам пред мене 20 полицаи. И си пикая и не ми пука. Третия рекъл: - Абе и аз вчера си ходя по улицата и гледам пред мене 20 скинари. Казаха само "Тва е Гошко" и като ме хванаха и бой, бой, счупиха ме от бой, обаче аз като знам че не съм Гошко и не ми пука.

Като гледам какво количество филми,свързани с края на света заизлизаха, сериозно се замислих и започнах да се подготвям. Първо щеше да има слънчево изригване - изкопах си убежище;После се разбра,че ще има Трета Световна- посторих си бункер.След това се оказа,че щяло да ни залеят океаните заради глобалното затопляне-продадох бункера и си купих подводница.Сега пък се оказа,че комета щяла да ни *бе майката - мамка му,почвам да събирам пари за совалка....

Двама дрогирани ходят по улицата и гледат насреща си полицаи. Единият вика: - Дай да се направим на полицейска кола, ще ни помислят за колеги и няма да ни закачат. Тръгнали те на бегом, уж в кола, и единият почнал да се прави на сирена: - Тии-у, тии-у! А другият - на буркан: - Синьо! Червено! Синьо! Червено!

По времето на самураите живял един могъщ император, който имал нужда от нов главен самурай. За този престижен пост се появили трима кандидати – японец, китаец и евреин. - Покажи ми какво можеш – заповядал на японския войн императорът. Самураят пуснал една муха от кибритена кутийка и с мълниеносен удар на меча разсякъл насекомото на две. - Браво – похвалил го владетелят. Втори бил китаецът. Той също пуснал една муха от кибритена кутийка и с два светкавични удара на меча я насякъл на четири парчета. - Отлично – възхитил се императорът. Разбрал, че не е в свои води, евреинът решил да опита същия номер и пуснал една муха от кибритена кутийка. Той размахал меча си, като че ли знаел какво прави, но насекомото продължавало да бръмчи из стаята. - Но мухата не е мъртва – учудил се императорът. - Може и да не е – отвърнал евреинът, – обаче ако се вгледате внимателно, ще видите, че е обрязана.

Един американски гражданин решил да обиколи провинцията. Както си вървял по пътя към едно ранчо видял отстрани на един камък да седи един фермер. - Добър ден. Как е работата? - А, аз май съм късметлия. Преди два дни трябваше да окося тревата, ама мина едно торнадо и изкорени всичко, та ми свърши работата. - Е, тва си е късмет. И какво? - Ами, вчера трябваше да паля изкоренените дървета и храсти, ама стана прериен пожар и опустоши всичко, та ми свърши работата. - Ама наистина си голям късметлия. И сега какво правиш? - Ами, сега чакам да ни раздруса земетресение та да извади картофите.