Баба носи в поликлиниката бурканче с урина за изследване. А там й казват: - Бабо, не си донесла урина, а олио? - А аз се чудя що ми изгоряха мекиците...?

Мъж седи до прозореца и гледа навън. По едно време се обръща и казва на съпругата си: - Като гледам, напълно вероятно е довечера да има буря. - Ако се прибереш навреме, напълно вероятно е да няма! отговаря му тя.

- Защо вицовете за блондинките са толкова кратки? - Защото брюнетките трудно ги запомнят!

Срещат се двама новобогаташи: - Разправят, че си си купил самолет. - Вярно е. Много е удобен. - А колко струва? - Пет милиона. - Брей! Срам нямат! За такива пари цял месец трябва да работи човек...

- Къде си? - Почти съм при теб. - Звъня ти на домашния!!

Блондинките вечерно време си слагат перде на монитора на компа, защото изписва Уиндоус!

Влак. Във всяко купе влиза кондукторката и пита вежливо: - Има ли тук чужденци? Навсякъде й отговарят, че няма. Тя излиза на коридора и извиква: - Пешо, изключвай климатика, тук всички са наши!

- Е, Данчо виж колко си млад, какво се занимаваш с мене? Аз съм стара за теб! - Нищо, нищо аз туршия няма да те правя!

Между приятели: -Кво работиш? -Лизинг и маркетинг. -Тоест?! -Лепя марки в пощата.

По един телевизионен канал направили sms-анкета: "Стигат ли ви парите?" 1- да ( 5 процента) 2- не ( 95 процента) * цена на SMS 1 лев без ДДС.

Кое е по-добре - една постоянна любовница или много различни? По-добре много trial програми, отколкото една, че и тя нелицензирана!

Слизам една сутрин до кварталното заведение да си взема едно кафе. И там, на улицата, ме спира някакъв пияница и ми вика: - А бе, извинявай, ама имаш ли 20лв да ми дадеш назаем. Ще ти ги върна, обещавам! Много съм стабилен! Ти не ме познаваш, ама можеш да питаш, тука у квартала всички ме познават. Аз съм Стефан П*тката, можеш да питаш всеки.

- Здравей, Генко! Как е? - Като Америка. - Какво, всичко е ок, вери гуд? - Не, бе. Дългове бол, а кога ще ги върна идея си нямам.

- Вчера без никакъв зор изгорих 800 калории. - Това е добре, казвай подробно. Записвам си. - Просто забравих пицата във фурната.

При фотографа: - Колко ще ми струва снимката? - Сега се усмихнете. После ще ви кажа.

Тя каза: - Нямаш хубаво тяло. Той започна да тренира плуване и стана майстор на спорта. Тя каза: - Не си достатъчно мъжествен. Той замина доброволец в Чуждестранния легион и се върна с медали за смелост. Тя каза: - Глупав си. Той завърши университет и аспирантура, защити дисертация и написа книга. Тя каза: - Не можеш да ме издържаш. Той заряза науката, отвори фирма и започна свой бизнес, който скоро започна да носи хубав доход. Тя каза: - Ти си канцеларска мишка. Той започна да се занимава с парашутизъм, сноуборд, подводно плуване. Тя каза: - Алчен си. Той й купи къща в "Бояна" и "Порше". Тя каза: - Бизнесът направи от теб дяволски бездушен човек. Той си продаде всичко, затвори бизнеса и с всичките пари построи дом за бездомните хора. Той отиде при нея с един букет цветя, пораснал, в стари дънки, отслабнал и гладен. Тя каза: Кво се чудиш? Не те обичам и това е...

Жена пуска обява във вестника: "Млада жена иска да се запознае с мъж с цел сериозни отношения". Един мъж се решил да позвъни и да попита: - Кажете ми, моля, какво разбирате под "сериозни отношения"? След кратка пауза следва отговорът: - Това е поне веднъж седмично.

- Знаеш ли, моето куче е станало страшно мързеливо?! - Как така? - Ами преди като искаше да да се разхожда ми носеше нашийника си, а сега ми носи ключовете от колата!

С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита: - Може ли да я погаля? Девойката леко смутено: - Разбира се... Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася: - Благодаря… Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка.

В час по биология: - Защо спиш? - Защото е полезно.