На кръчмаря в едно село мечока му изял телето и кръчмаря се ядосал намерил най-добрия ловец и му казал отиваш в гората убиваш мечока и една година ядеш и пиеш за моя сметка в кръчмата. Ловеца се съгласил заредил пушката отишъл в гората намерил леговището на мечока решил че мечока е вътре гръмнал два пъти обаче след като гръмнал една лапа го потупала по рамото , обръща се ловеца и гледа мечока а мечока му казал:
-Сега какво да те правя да те изям ама не съм гладен сега изядох телето на кръчмаря най-добре да ми направиш една свирка.
Ловеца кво да прай навел се свършил работата и мечока го пуснал.
Върви си ловеца към селото и си мисли, сега мечока ще разправя какво направих из селото и ще ми се разнесе славата и решил да се върне и да убие мечока. Заредил пак пушката той върнал се до леговището на мечока пак гръмнал 2 пъти и пак една лапа го потупала по рамото обръща се ловеца и гледа мечока а мечока му казал с доволна усмивка :
-Абе аз знаех че ще ти хареса ама .....
Червената шапчица, Максим Горки
I Вариант:
Стаята на бабата беше стара и нечиста. Стъклата на прозорците, вече мътни от старост, бяха гъсто оплюти от мухите. Бабата, стара и сива като своя дом, се вдигна сред дрипавите си завивки и погледна с уплашени сълзящи очи вълка.
- Здравей, Никитишна - поздрави с мазен глас той.
II Вариант:
Щом видя вълка на прага, тя се изправи - силна, смела кат богиня - се загледа в него с изпепеляващ огнен взор. Зърнал този огнен поглед, звярът с ужас си помисли, че таз баба е тъй смела, затова, че е Човек.
- Какво искаш, сиви вълко? - каза Бабата безстрашно и понеже бе Човек, думите й прозвучаха гордо.