Червената шапчица, Хорхе Луис Борхес
Червената шапчица имаше шапка, която се намираше в сфера, която
всъщност бе библиотека, чийто точен център пак бе която и да е шестоъгълна галерия. Във всяка галерия имаше по 5 девици на стена с по 32 наредени червени малки шапки на всяка лавица. Обаче сферата бе (и е) с окръжност, абсолютно недосегаема, и е безкрайно число несъответствия, които следват от бъдещата вечност на света. Подозира се, че дори и хората да изчезнат, то Шапчицата-сфера ще продължи да съществува: осветена, безкрайна, съвършено неподвижна, изпълнена с шапчици (5 х 32 х безкрайност), безполезна, нетленна, трескава. Разклоняваща се.
Родителите на Иванчо се хванали един ден, той докато е на училище, да му подредят стаята. И какво да видят? Под леглото на Иванчо имало пълен набор с инструменти за садо-мазо процедурки камшици, броеници разни и още множество чудати произведения на извратеният човешки мозък. Безмълвно разглеждали феноменалната изложба родителите и по едно време бащата казал:
- А маа.. ко че го прайм тоя?
- Еееемммм... всичко друго ама не и да го бием..