Имало една крава, която се казвала Марийка Непокоримата и бик - Боби Ташака. Веднъж Боби я вижда и започва да тича към нея. Тича, тича, тича, прескача една ограда и Марийка му казва.
- Аз сам Марийка Непокоримата, но за теб съм само Марийка, защото ти ме покори.
Боби отговаря:
- Аз са Боби Ташака, но за теб съм само Боби, защото ташака остана на оградата.
В един блок на първия етаж живял професор по математика, а на втория, точно над него негов студент. Професорът обичал да си ляга рано, а младежът по ранните сутрешни часове. Имал си и ритуал - тръшвал се на кревата си, събувал си обувките и ги хвърлял със замах в двата противоположни ъгъла на стаята. Всичко това ужасно притеснявало професора и той не можел да спи спокойно. Затова взел мерки. Срещнал студента и го помолил да не си хвърля така обувките. Младежът се извинил и се разделили. Прибрал се студентът все тъй късно същия този ден, тръшнал се на леглото и хърлил лявата си обувка. После се сетил какво е обещал и съвсем внимателно поставил другата на пода. След половин час от долу се чува глас:
- Хвърли и другата, че да заспя спокйно!