Психологът:
- Дядо ви е умрял...
- А аз имам още един.
- И закъснявате за погребението.
- Качвам се в колата и ГАЗ!.
- Не, страх ви е да карате.
- Изпивам бутилка водка за смелост.
- Ето! И както сте пиян ви спира КАТ.
- Ще се спазаря.
- Няма, катаджията е жена.
- Ще се запозная с нея.
- Да, ама е грозна.
- Да, ама аз вече съм пиян!...
Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
— Кой чука?
— Георги.
— Кой Георги? – отвърнал с недоумение светеца.
— Ами Гонзо, бе!
— …
— Георги Иванов – Гонзо!
— А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. – зарадвал се св. Петър. – Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.