Един мъж вървял през една тъмна гора. В тъмното видял светлинка. Отишъл там и видял един женски манастир. Почукал на вратата и излязла една млада монахиня:
- Добър ден, ще можете ли да ме приютите за тази нощ?
- Ами аз не мога да решавам такива работи, ще извикам игуменката.
- Добър ден, ще можете ли да ме приютите за тази нощ?
- Да, но само за тази нощ.
Влиза вътре, настанява се и чува стъпки пред вратата на стаята си.
Той се прави на набожен и застава на колене пред леглото:
- Господи, ти ме приюти, ако ме нахраниш ще ти бъда много благодарен.
Подават му една паничка с храна.
- Господи, ти ме приюти, ти ме нахрани, ако ме напоиш ще ти бъда много благодарен.
Подават му едно шише ракия...
- Господи, ти ме приюти, ти ме нахрани, ти ме напои, ако ми бутнеш игуменката за една нощ ще ти бъда много благодарен.
В този момент игуменката отваря вратата и казва:
- Господи, не ме бутай, аз сама ще вляза.
Професор към студентите:
— Колеги дайте ми пример за неблагоприятна ситуация
Георгиев:
— Ами вървя по улицата късно вечер, пред мен красива жена, обаче автобуса идва и тя се качва в него преди да успея да направя каквото и да е.
Петров:
— Ами вървя по улицата късно вечер, пред мен много красив мъж, обаче автобуса идва и той се качва в него преди да успея да направя каквото и да е… Иванов:
— Ами значи вървя по тъмна улица късно вечер, зад мен върви Петров, а тъпият автобус не идва и не идва…