31 °C
Човек влиза в заведение,което цялото било в лунички./нали се сещате-онези ситни бемчици,които някои хора имат по лицето си/Та всичко било на лунички-стените ,масите,столовете,чиниите,чашите,вилиците и лъжиците,абе всичко.Дошъл сервитьора-и той на лунички.Хората в заведението също били на лунички.Сервитьора попитал нашият човек:
- Какво ще желаете ,господине?
- Кафе и кола.Но може ли да ви задам един въпрос?
- Да ,разбира се.
- Това кафене да не би да е специално за хора с лунички?`Щото гледам навсякъде има...
- О,не ,не!Одеве един пиян се изсра на вентилатора.
Разни
1,874 прегледа
Следващ →
Още вицове
- Мамо, искам татуировка!
- Донеси колана, сега с баща ти ще те нашарим.
Две блондинки игрели на шах. Едната казала:
- Кош!
А другата отвърнала:
- Това да не ти е футбол, ма?
Студентка чете на скамейка в парка. До нея е приседнал полицай, за да си изяде баничката. Едно помиярче е клекнало до тях и ги наблюдава дружелюбно. Полицаят му подхвърля парченце баничка.
— На, хапни да не гладуваш като студент!
Студентката, скъсва 1 лист и го подхвърля на кучето.
— На, почети да не си като сержант!
Футболен мач, коментаторът:
- Ето Христо Янев отива до вратата, удар - греда, удар - отново греда, удар, удар, удар. Господи, някой да му даде топка на тоя, че ще си счупи крака.
- Писна ми ВЪЛКЪТ да яде козлетата - казала майката.
- Деца, ще ми отворите вратата само ако ви кажа парола "Ям люти чушки". Разбрахте ли? Аз отивам на пазар и не зная кога ще се върна. Сега заключете и не пускайте никого.
След известно време на вратата се почукало.
- Кой е? - попитали козлетата.
- Аз съм вашата майка! - казал ВЪЛКА
- Парола.
ВЪЛКЪТ не казал нищо, защото не знаел паролата и бързо избягал в гората. Той обикалял и обикалял и се чудил каква е тази парола.
- Аз знам! - казала кукумявката.
- Каква е? - попитал той.
- Ям люти чушки.
Не след дълго на вратата на козлетата се почукало отново.
- Кой е? - попитали те
- Аз съм вашата майка.
- Парола?
- Ям люти чушки.
Едно от козлетата казало:
- Да ми ядеш пишката. Ние имаме шпионка!
Щастието зависи от самите нас. - Аристотел
