31 °C
Влиза Иванчо в час по физкултура и вижда нов учител - двуметров мъжага...
- Здравейте, деца, аз съм новият ви учител, фамилията ми е Мръдаков. Моля, обърнете внимание на буквата "р" след първата буква. Произнасяйте я ясно и отчетливо, и не ме ядосвайте. Ясно ли е?!
- Ясно е! - викат стреснато децата.
На следващия час по физкултура Иванчо искал да се обърне към учителя, но за беля му забравил фамилията.
- Хайде, сети се де! - крещи му мъжагата.
- Ъъъъъ... Сещам се само, че имаше буква "р" след първата...
- Е и...?!
- А! Сетих се! - ХРУЕВ!
Ученически
3,639 прегледа
Следващ →
Още вицове
Един мафьот подарил на мутрата си воден часовник, а на другия ден мутрата попитала:
- Шефе! На тоя воден часовник къде му е кранчето за топлата вода??
Някакъв се обажда в реанимацията:
- Петров при вас ли е?
- Да.
- Жив ли е?
- Още не е!
- Знаеш ли, сутрин по телевизията има много хубаво предаване по аеробика! Защо не правиш упражнения по него, за да отслабнеш?
- Пробвах, но все стигам само до първото упражнение - "отворете прозореца".
Умира мъж. Душата му чака своята участ. Свети Петър казва:
- Събрали сме се тук да решим къде да го пратим - в ада или в рая. Кой иска да се произнесе за него?
Първата душа:
- Той беше хубав човек: добър, отзивчив, прекрасен съпруг. За рая е!
Втора душа:
- В работата си винаги е бил честен и съвестен. За рая е!
Трета душа:
- За ада е гадината!
Душата на умрелия:
- Иване, ти пък защо?! Та нали с теб бяхме приятели!!
Душата на Иван:
- Е бяхме. Обаче веднъж влизам в обществена тоалетна. Седя си в кабинката. По едно време влизат някакви двама бизнесмени. Мотат се около писоарите, разговарят. Изведнъж в тоалетната нахлува килър и... "събаря" ония двамата. Аз... в уплахата си... нито дишам, нито шавам - моля Бог да не ме чуе килъра!!
Душата на умиращия:
- Е добре, но аз какво общо имам?!
Душата на Иван:
- А кой точно тогава ми звънна на мобилния?!?!
Две приятелки си говорят:
- Моя се сърди, като не знае за какво харча парите.
- Тогава му разкажи...
- Ако пък му разкажа, направо избеснява!
Хората са безсилни единствено когато приемат, че са безсилни. - Жан-Пол Сартр
