Люта зима, сняг до колене. На едно кръстовище мръзнат двама полицаи.Топките им се свили... до размера на трънки. Толкова им е писнало, че си отмъщават на всеки шофьор. Спират една кола и казват на шофьора:
- Хич не ни пука имаш ли редовни документи, дали си пил, дали колата ти е в изправност. Излизаш от колата и почваш да пикаеш на снега. Ако успееш да напишеш "Пътна полиция" ще те пуснем, ако не успееш цакай стотарка...
Излиза шофьорът, започва да пикае и да пише. Стига до "Пътна.." и не може повече. Фатмаците слагат 100тарката в джоба.
Спират следващата кола. Шофьорът й стига до "Пътна пол..." и спира. И той олеква със 100 кинта.
По едно време към тях се задава очукана ладичка. Спират я. Зад волана седи мангал. Обясняват му условията и той казва:
- Немаш проблеми, бе брато. Ако искаш и "Пътна полиция на Република България" ще ти напиша. Материал имам бол. Ама трябва ти да ми фанеш писалката и да пишеш ти, че аз съм неграмотен...
Иванчо видял как батко му качва приятелката си в колата и се метнал скришом в багажника, да види къде ще ходят. Спрял баткото на една полянка, слезли с приятелката си и той я попитал:
- Ще ми дадеш ли?
- Не - отговорила тя.
- Пак си помисли, ще ми дадеш ли?
- Не.
- За последен път те питам …
- Не - отсякла тя, а баткото на Иванчо казал:
- Щом е така, ходи си пеш.
На другия ден Иванчо качва Марийка на колелото и - на полянката.
- Марийке, ще ми дадеш ли?
- Да.
- Пак си помисли, ще ми дадеш ли?
- Да.
- За последен път те питам …
- Да - казала тя, а Иванчо въздъхнал:
- Щом е така, вземай колелото, аз ще си вървя пеша.