31 °C
Учителката казала на децата:
- Ученици, напишете ми за утре съчинение, в което ключовата дума да бъде "очевидно".
На следващия ден всички вдигат ръце. Учителката казва:
- Кажи ти, Иванке.
Иванка започва:
- Мама свири на цигулка, татко свири на китара, аз свиря на флейта. Очевидно ние сме музикално семейство.
- Седни Иванке, отличен. Кажи ти Марийке.
Марийка започва:
- Мама има анорак, татко има палатка, аз имам спален чувал. Очевидно ние сме туристическо семейство.
- Отлично, Марийке, седни си.
Иванчо нетърпеливо вдига ръка и най-накрая учителката му дава думата. Иванчо започва:
- Дядо гони прасето из двора. Отсреща иде баба и носи в ръка вестник "Financial times". Но баба не знае английски. Очевидно е срала.
Иванчо и Марийка
3,927 прегледа
Следващ →
Още вицове
- Мамо, татко да не е взел заплата!?
- Как се досети?
- Мернах го в банята, че бръсне огледалото.
Джъстин и Камерън се карат:
- Не си мисли, че съм вързан за теб. - казва й той убидено
- Има и други риби в морето!
- Да, но със сигурност никоя друга няма да ти се хване на въдицата... - отвръща Камерън - ... с такова малко червейче!
Знаете ли как да спасите давещ се адвокат?Не?
Супер!
Дядото е на смъртно легло и вика внука си:
— Закопах скъкровище.
— Къде, дядо?
— В земята.
— По-точно, дядо. по-тчоно!
— Земята – третата планета в Слънчевата система…
Ромео бил известен Дон Жуан. Дълги години обикалял той села и паланки и не пропускал да ощастливи някоя и друга хубава булка. Винаги обаче с него бил конят му Викентий. Така станало и сега. Решил Ромео да посети поредната хубавица на селото която щяла да бъде сама цялата нощ. Извикал той верния си кон Викентий и му казал:
- Аз се качвам горе при хубавицата а ти ще стоиш тук под балкона; че ако вземе да се върне мъжът и скачам и бягаме. Речено-сторено. Неминало обаче много време и на вратата се почукало. Без много да мисли Ромео скочил през прозореца. А младата жена попитала:
- Кой е?
- Как кой - конят! Дойдох да кажа, че заваля и ще чакам във входа.
Който обича да марширува, напразно има мозък в главата — гръбначният би бил достатъчен. - Алберт Айнщайн
