31 °C
Един шофьор си плаща глобата за бързо каране на полицая и този му дава квитанция.
- Какво да правя с това листче? - пита шофьора.
- Добре го запазете! -казва му полицая, като получите още 9 от тях, ще ви дадем колело.
Шофьори
4,943 прегледа
Следващ →
Още вицове
Полицай върви по улицата. Минава под един прозорец, на който е закачена клетка с папагал. Папагалът се провиква:
- Шибан полицай!
Полицаят намира стопанина на папагала и го глобява. На следващият ден всичко се повтаря, на третия ден пак. Всичко това се харесало много на полицая, защото си имал непрекъснати доходи. След една седмица, обаче, минава полицаят, а папагала го няма. Отива при стопанина и пита:
- Къде е папагалчето?
- Аааа... писна ми да плащам глоби и го продадох. Ей там на другия ъгъл на улицата е вече, при свещеника...
Полицаят бързо се отправя към новия адрес на папагала. Гледа папагала пак виси в клетка на прозореца. Минава покрай него - папагалът с наведен клюн, мълчи. Минава още веднъж, пак същото. Приближава се до прозореца и се провиква:
- Това съм аз! Шибаният полицай, бе!
Папагалът го поглежда и отговаря:
- Късно е да се каеш, сине мой!
Червената шапчица се разхожда смело из гората и изведнъж среща големия зелен вълк:
- Абе, вълчо, ти защо си зелен!?
- Ама, шматко, аз не съм вълк, аз съм крокодил!
В гората построили модерна диско тоалетна.
Дошла мечката и казала на заека (диджея):
— Пусни ми чалга… Заека пуснал чалга.
Дошъл орелът и казал:
— Пусни ми рап… .
Заека пуснал рап.
Дошъл вълкът:
— Пусни ми нещо, само да има музика… Заека пуснал. След 5 мин лисицата идва и вижда, че вълкът гони заека:
— Вълчо, защо гониш зайко?
Вълкът:
— Как защо? Аз, имам разтройство пък той, ми пуснал химна на България.
Защо в Люксембург не обичат да играят футбол?
- Това е много неудобна игра, ако някой ритне топката по-силно, трябва да ходят да я гонят я в Белгия, я в Германия, я във Франция.
Основен закон на органичната химия:
Ако вземем един килограм мармалад и един килограм говна, то ще се получат два килограма говна.
Силата на познанието - в съмнението. - Максим Горки
