31 °C
- Докторе, пиша писма сам на себе си.
- И кога го направихте за последен път?
- Вчера.
- А какво пише в него?
- Не знам, още не съм го получил…
Луди
2,793 прегледа
Следващ →
Още вицове
Днес е най-краткия ден в годината! А в работата се влачи сякаш няма край!
Един човек срещнал свой приятел и го поканил на гости.
Тръгват заедно и когато пристигат още от вратата тъщата го посреща взема му палтото, кани ги да влязат в хола и да се настанят. През това тъщата носи чехли и ги нахлузва на краката на зет си.
Приятелят много учуден от ситуацията пита:
— Какво я правиш тази женица, биеш ли я нещо, че е толкова послушна?
— Не, нищо подобно. Питай я ако искаш… Гостът съответно попитал:
— Защо е цялата тази любезност?
— Ами как да кажа… – започнала тъщата – … отначало, когато младите се нанесоха много се радвахме; момчето е добро, здраво, справедливо и спокойно – нали работи като футболен съдия. Имахме котка, но тя нещо не го харесваше много много и още първата вечер го надраска с нокти по крака. Той нищо не каза, само извади от джобчето си един жълт картон, вдигна го и после го прибра. И така всичко си продължи спокойно. След два дни докато зет ми гледаше телевизия, обаче, котката скочи върху него и го надраска по рамото. Той пак реагира много спокойно – извади жълтия картон и го вдигна. Но една вечер котката скочи върху лицето му и го одраска. Тогава той вдигна червен картон и на сутринта намерихме котката обесена на тавана… — Тази история е много тъжна, но не разбирам какво общо има с това да си толкова любезна със зет си.
— Ами аз вече имам два жълти картона…
Любовта - тя започва тогава когато заради друг ти си готов да измениш на себе си!
Памела Андерсъм заяви, че всичко трябва да бъде естествено и си напомпа соя вместо силикон.
Циганин отива на доктор:
- Докторе, какво да правим Айшето да не ражда вече?
- Използвай презерватив.
- Първото дете така стана.
- Тогава използвайте хапчета.
- Второто дете така стана.
- Тогава не правете любов.
- И това не става. Така стана третото дете…
Работата е не в това, да бягаш бързо, а в това да стигнеш по-рано. - Франсоа Рабле
