Тъщата е на смъртен одър и едва прошепва на зет си:
- Ето ти пари, на всяка цена искам да бъда погребана в Централните гробища. Как ще ме уредиш - твоя си работа...
Зетя взема парите и излиза. След няколко часа се завръща запъхтян:
- Ох, едва се оправих - хайде стягай се, след два часа трябва да сме на гробищата!
"Вървя си аз по улицата вчера, и гледам - чудно красива девойка. Реших да се запозная, а тя - кой знае защо - се развика и избяга с писъци.
Жалко, че бях пиян като мотика и не можех да говоря, иначе щях да й обясня защо съм целия насинен и дрехите ми са в кал, и къде съм намерил ножа..."