Войник се уволнява и тръгва да се прибира у дома. По стечение на обстоятелствата в купето му настаняват и една млада девойка. Началника на влака я предупреждава:
- Девойче, в купето има войник. Нали разбираш, две години не е виждал жена, сигурно се е разгонил яко, затова, ако почне да налита - викай силно!
Тръгва влака и след два часа от купето се чува див рев.
Началник влака нахълтва там с думите:"Какво се случи?"
Девойката седи на седалката, реве неудържимо и обяснява през сълзи:
- Когато този войник изяде запасите ми от храна за два дни, аз мълчах и търпях. Когато скъса покривката от масата и я направи на партенки, а старите си партенки постла на масата, аз мълчах и търпях. Но когато ми свали очилата, надяна ги на оная си работа и каза: "Гледай, пич, какъв крокодил ще чукаме сега..." - е тогава не можах да издържах
- Ало! Да, мамо, да, пак се скарахме! Помня, че ми каза, че е гадна и да не се женя за нея! Да, права беше, както винаги! Разбира се, че съжалявам, че не те послушах! Опитах, но нищо не се получава! Искаш ли да поговориш с нея? Момент. Целувам те!
След това се провиква към жена си:
- Скъпа, ела на телефона, моля! Майка ти те търси!