Рано една есенна сутрин иконома на Милорд влиза паникьосан в стаята му по долно бельо и вика:
-Милорд, наводнение...
Милорд го прекъсва:
-Джон, колко пъти съм ти казвал да не влизаш при мен в неопрятен вид. Ако обичаш напусни, приведи се в изрядна форма и тогава заповядай да ме информираш!
Джон напуска стаята и след известно време се втурва отново в стаята викайки:
-Милорд, реката преля...
-Джон, колко пъти съм ти казвал да не влизаш при мен без да си почукал и без да си получил разрешение. Напусни и изпълни всичко както трябва!
Джон излиза, чука на вратата. Милорд дава разрешението си. Джон влизайки замахва с ръка за покана като, че кани някой да влезе и казва:
-Милорд, моля приемете Темза!
- Добре де, добре, - нахъсано говори мъж на жена си след поредната сцена - Ти си ангел, а аз чудовище, ти ще отидеш в рая, а аз - в ада! Дано да си почина там от твоите скандали.
На следващия ден в колата им се врязва камион, бум, тряс, дълъг черен тунел, проблясване... Мъжът се оглежда: обикновена стая, но нещо не е както трябва...някакво чувство за безтелесност... умрял ли е или какво? О, и жената е тук, усмихва се...
- Къде съм, Господи?
- Много си съгрешавал, - чува се гласа Господен, - пиянствал си, прелюбодействал си. Наказанието ти е - ще слушаш вечно упреците на жена си. Ти си в ада, човеко.
- Господи, а жената за какво провинение е тук? - пита нещастника.
- А, за нея това е рая... - отговаря Господ.