Студенти се явяват на изпит от типа „тест“ – където трябва да се избира някой от готовите вече отговори.
Изпитът започва, всички студенти започват трескаво да мислят, само един започва да си подхвърля монета във въздуха. Всеки път я хваща, поглежда дали се е паднало ези или тура, и задрасква един от отговорите.
Професорът си мисли: „тоя ще свърши изпита първи, сигурно ще си излезе след десет минути“.
Оня обаче продължава да подхвърля монетата. Изпитът е към края си, другите вече излизат, а студентът пак хвърля и си ги гледа листа.
— Какво правите още, колега? – пита професорът.
— Ами проверявам си отговорите за последен път.
Много болен пациент пита лекаря:
- Докторе, колко още ми остава да живея? Не ме лъжете, знам, че съм много зле…
- Десет.
- Десет какво???
Доктора не отговаря, седи и си гледа часовника съсредоточено.
- Докторе, моля ви, проявете малко човещина, десет години? Десет месеца?
Мълчание.
- Десет дена?
Пак мълчание.
- Десет часа? - съсипан пита човека.
- 10, 9, 8, 7, 6…