София. Средата на зимата. Студ и мраз, вали гаден мокрещ сняг. На спирката пред Софийски университет чака рейса закъснял студент. Той е вдигнал яката на тънкото си палтенце, потропва с пробитите подметки на обувките си, опитвайки се да стопли премръзналите си крака. Проклина света и безпаричието и трака със зъби. До него спира бял мерцедес с тъмни стъкла. Бавно се спуска автоматичният прозорец, топъл въздух лъхва студента в лицето. Касетофонът свири модният чалга хит. Млада дама облечена с кожено палто протяга ръка през прозореца и изтръсква пепелта от цигара, забучена в дълго цигаре. Обръща се към студента и пита с приятен глас:
- Простете, млади човече, кажете ми моля, къде се намира най-близкият бар?
- В Стокхолм, к-к-к-учко...
Мечо Пух и Прасчо намерили пушка. Гледали, оглеждали, Прасчо откъм дулото, Пух откъм прикладата. Без да иска Пух натиснал спусъка, пушката гръмнала, Прасчо бил уцелен в главата и се разквичал:
- Млъкни бе свиня, к`во си се разквичал! На мен ушите ми писнаха, сигурно съм си спукал тъпанчето!