31 °C
Как шефа опознава своите подчинени:
извиква ги в кабинета си и им звъни на мобилния, за да чуе каква мелодия е нагласена при неговото позвъняване.
Професионални
3,673 прегледа
Следващ →
Още вицове
Малко дете пита баща си:
- Тате как се свалят жени?
- По два начина сине: С цветя и с тръба.
- Ти с кой свали мама?
- Не помня сине, но трябваше да избера тръбата.
Човек е приет по спешност в Бърза помощ. Рибари го намерили припаднал на брега на реката. Лекарите направили всичко възможно и той дошъл в съзнание. Питат го, какво му се е случило.
- Разбирате ли, братлета. Цял ден седя на реката и се мъча да хвана някоя риба. Какво ли не опитах. Пробвах с червей, пробвах с изкуствена стръв, пробвах с една специална стръв - много скъпа, абе с всичко пробвах......Нищо. Рибата само ми яде стръвта и не се хваща.
- Е....
- Ами накрая събирам въдиците да си ходя....вадя последната, а на кукичката бележка.
- И какво пишеше?
- Сметката, моля!
Арабски шейх върви из планините заедно със свитата си. Прислужниците му вървят пред него и секат храстите около пътеката, за да му разчистят път. По някое време шейхът се обажда:
- Онзи храст там, недейте да го сечете. С него ме свързва скъп сантиментален спомен - под него имах първото си сексуално преживяване.
След десетина метра пак се обажда:
- Онзи, другият храст и него недейте да го сечете.
- Какво, да не би второто сексуално преживяване?
- Не, пак първото. Там седеше майка й и гледаше.
- Какво, гледаше?! И какво каза?
- М-е-е-е.
Казват, че котките и дресировката са несъвместими.
Това не е вярно. Моята котка успя да ме дресира точно за два дни.
В кабинета по уши, нос, гърло влиза човек със забита в гърлото вилица. Докторът тъкмо си тръгва.
- Докторе, моля те, помогни ми!
- А, не мога, бе човек! Пет часа е, плюс това тази вечер има мач.
- И така ли ще ме оставиш?
Докторът го поглежда, с рязко движение изважда вилицата от гърлото и му я забива в окото.
- Отиди при колегата в очният кабинет. Той работи до шест...
Хубаво е човек да има крайна цел, към която да върви, но важното в крайна сметка си остава пътуването. Урсула Ле Гуин
