31 °C
Стоят няколко шопи на морския бряг, зяпат и коментират минаващите, на една ръка разстояние покрай тях женските прелести... между тях и късокракия и грозничък Пижо. Чуват се само ахкания: - ооох, тази само да ми падне!...ааах, тази ще я скъсам! ...
Пижо си трае.
Изведнъж всички онемяват, загубили ум и дума при вида на минаващата страхотна sex-бомба, и в тишната Пижо процежда през зъби:
- Aбе и тая е омръзнала на някой!...
Семейни
3,508 прегледа
Следващ →
Още вицове
Каква е приликата между жената и болестта?
И двете можеш да ги прекараш прав, но най-добре е на легло.
В швейцарска банка влиза Симеон К. с куфарче в ръка. И казва с много тих глас:
- Бих искал да си отворя сметка, в това куфарче има два милиона евро.
Банкерът усмихнато казва:
- Заповядайте, не се притеснявайте, бедността не е порок.
Дъщеря звъни на баща си:
- Тате, откраднаха ме и ме возят някъде в една кола. Искат да ме омъжват, спасявай ме!!!
- На какво кола те возят дъще?
- Прилича ми на новото BMW M5.
- Бъди щастлива, дъще, ние с майка ти много се радваме за теб!
В коридора на ветеринарната лечебница си говорят две кучета - огромен Сан Бернар и помиярът Рижо. Ричжо се оплаква:
- Помиар съм, живея между блоковете, днес ухапах едно дете, щото ме замеряше с камъни и сигурно сега ще ме приспят с инжекция!
- Мойта стопанка пък има навик да ходи гола вкъщи. Днес беше изпуснала нещо под масата, навря се да го вземе и аз не издържах и й скочих. Изчуках я много здраво!
- Е, и теб ще те приспят с инжекция..
- Не, тя ме докара да ми изрежат малко ноктите на лапите, щото предните й ги бях качил на гърба..
На вратата се звъни. Отваря възрастен господин - гледа - пощальон:
- Вие ли сте Иванов?
- Да.
- Имате телеграма.
- С песничка!?
- Не, ние никога не пеем телеграмите.
- Моля ви, цял живот съм мечтал за пееща телеграма!
- Господине, ние сме държавна служба и не правим такива работи.
- Хайде де, направете изключение, днес имам рожден ден!
- Добре. Хепи бъртдей ту ю, Хепи бъртдей ту ю, Хепи бъртдей ту ю, сестра ти умря...
Да вярвам, че съм вечен е нелепост. / Безименна изгрява утринта... Но моята любов е моя крепост, / която ме сродява с вечността. - Георги Константинов
