Един ден малкият Иванчо закъснял за час. Отворил тихо вратата на класната стая, погледнал – учителката била с гръб към него и се промъкнал пълзешком до чина си. Тъкмо седнал и учителката се обърнала, видяла го и му казала:
— Иванчо, баща ти така ли влиза вкъщи – тихо и с пълзене? Я излез и влез, както го прави баща ти.
Излязъл Иванчо и след малко вратата се отворила с шут, появил се той с димяща цигара в устата, треснал вратата, извадил цигарата от устата си, загасил я на пода и креснал:
— Е, скъпа, не ме очакваше, нали?
Жена е при доктора и моли да и изпише лекарство, с което характерът да и стане по-твърд. Докторът учудено се чеше по плешивата глава:
- Какво ви безпокои?-пита докторът
- Не ми стига твърдост на характера. Не мога да кажа думата "не".
- Момент, само да заключа вратата.