31 °C
В българско спешно отделение внесли носилка с пострадал.
- Прехвърляме го на сто! Едно, две, три, четири, пет, ... , 98, 99, 100!
"Пиуууууууууу"
- Няма пулс!
- Дефибрилации!
- Няма дефибрилатор.
- Час на смъртта?!
- Няма часовник...
- А онзи на стената?
- Няма батерии.
- Нямате ли телефони?!
- Нямаме желание да ги цапаме с кръв!
- Аз... имам... телефон... - изпъшкал пострадалият.
- Има пулс!
- Не е вярно. Няма пулс! Продължавам да чувам "пиуууууууууу"?!
- Няма кардиограф, откъде го чуваш?
- Нямаше лекарство за кръвно в аптеката - пищят ми ушите...
- Няма ми... нищо... - пропъшкал пострадалият, хванал се за главата и избягал.
- Час на изписване?
- Няма формуляр...
Черен хумор
2,942 прегледа
Следващ →
Още вицове
Искам да сложа банер на страница about:blank.
Колко ли струва и към кого да се обърна?
Чък Норис често дарява кръв за Червения Кръст. Но не своята собствена.
Доматът, картофът, бобът и тиквата решили да станат партийни членове.
Отишли на изпит. Преди да влезат Доматът казал, че сигурно ще го приемат, защото е червен. Картофът казал, че и неговото приемане е сигурно, защото бил дефицитен. Бобът казал, че бил национално ястие и работата му е сигурна. Само Тиквата нищо не казвала. Дошъл им редът и влязъл Доматът. След малко излязъл и другите го попитали:
- Какво стана, защо си оклюмал?
- Да им… Не ме приеха. Казаха, че преди да стана червен съм бил "зелен".
Влязъл Картофът и той излязъл оклюмал след малко:
- Да им… и мен не ме приеха. Казаха, че съм имал връзки с чужбина.
След това влиза Бобът и той излиза в същия вид:
- Да им… Не ме приеха, казаха, че съм "издавал тайна".
Накрая влиза Тиквата и излиза след малко радостна. Другите я попитали:
- Какво стана, да не би да те приеха?
- Приеха ме! Казаха: една "тиква" повече или по-малко - все тая и ме приеха.
Най-бързо редяли кубчето на Рубик далтонистите.
1942. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита:
- Още ли не са ви заточили, др. Жуков?
и отминава, пушейки си луличката.
Жуков треперещ се прибира у дома, приготва си багажа, сбогува се със семейството и сяда да чака. Чака ден, два - никой не идва…
1943. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита:
- Още ли не са ви застреляли, др. Жуков?
и отминава, пушейки си луличката.
Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака…
1944. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита:
- Още ли не са ви застреляли, др. Жуков?
и отминава, пушейки си луличката.
Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака…
1945. Кремъл. Балът на победата. Сталин държи реч и завършва:
- И през цялото време на войната на нас не ни изневеряваше чувството за хумор. Нали така, др. Жуков?
Хубаво е човек да има крайна цел, към която да върви, но важното в крайна сметка си остава пътуването. Урсула Ле Гуин
