Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
- Кой чука?
- Георги.
- Кой Георги? - отвърнал с недоумение светеца.
- Ами Гонзо, бе!
- …
- Георги Иванов - Гонзо!
- А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. - зарадвал се св. Петър. - Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
Иванчо се връща от училище:
- Мамо, днес извърших едно добро дело.
- Какво, миличък?
- Ами, децата от класа сложиха габърчета върху стола на учителката. И точно когато госпожата щеше да седне... аз дръпнах стола.