Млад писател редовно праща разкази на някакво списание, но оттам редовно му ги връщат. Накрая отива да говори с редактора и го пита:
- Има ли изобщо някакъв шанс мой разказ да се появи някога в това списание?
- Има, защо да няма. Всички хора са смъртни и аз не съм вечен...
Вървял си един вълк из гората. По едно време чул вой. Ориентирал се по звука и право там. Какво да види? Едно полицейско куче се хванало в капан и надава оглушителният вой.
- Брато, к’во стана? - заинтересувал се вълкът
- Ау-у-у-у-у! Не виждаш ли! А-у-у-у-у-у...
- Брато! Спасението е само едно - пригризваш крака... иначе няма оттърване...
Минал вълкът след около два часа и какво да чуе? Пак онзи същият вой. Отива пак там и...
- Ау-у-у-у-у! Брато! И трите крака пригризах и няма измъкване...