Във влак пътували лисицата, вълка, и други горски животни. По едно време влиза зайчето с една бухалка и пита:
- Има ли тарикати?
Всички мълчат и зайчето казало:
- Дайте тогава по 2 лв.
След малко се върнало пак и попитало:
- Има ли тарикати?
Пак мълчали всички.
- Тогава дайте по 2 лв.
Така няколко пъти, но на животните им писнало и когато дошло пак вълка станал и извикал:
- Има тарикати.
Тогава зад заека се показала мечката и казала:
- За тарикати по 4 лв.
Понякога е по-добре човек да е по-прост и да не чете много много, щото се депресира. Ето, аз днес почетох малко за хомеопатията. Това е когато на пациента се дава суперразредено лекарство, като хомеопатите разчитат на едно нещо, което се нарима "памет на водата". тоест - боли ме глава и пия вода, в която някога е имало разтворен аналгин, но водата е толкова разредена, че няма и молекула аналгин. Памет на водата, разбираш ли. И аз се замислих, ако водата има памет, значи на планетата вече няма такова нещо като питейна вода. Всяка вода някога преди вече е била фекална.
Наистина е по-добре понякога да си по-прост. Отивам да си оправя вкуса в устата с една бира.