31 °C
Върви си Марийка в парка привечер.Изведнъж зад едно дърво изкача Иванчо:
-Не те ли е страх така да се разхождаш сам-самичка бе ,Марийке?
-Ами, че от какво да ме е страх-познавам парка, обичам секса...!
Иванчо и Марийка
4,328 прегледа
Следващ →
Още вицове
В един блок на първия етаж живял професор по математика, а на втория, точно над него негов студент. Професорът обичал да си ляга рано, а младежът по ранните сутрешни часове. Имал си и ритуал – тръшвал се на кревата си, събувал си обувките и ги хвърлял със замах в двата противоположни ъгъла на стаята. Всичко това ужасно притеснявало професора и той не можел да спи спокойно. Затова взел мерки. Срещнал студента и го помолил да не си хвърля така обувките. Младежът се извинил и се разделили. Прибрал се студентът все тъй късно същия този ден, тръшнал се на леглото и хърлил лявата си обувка. После се сетил какво е обещал и съвсем внимателно поставил другата на пода. След половин час от долу се чува глас:
— Хвърли и другата, че да заспя спокйно!
"Пас към Роналдо, който тази вечер гледа мача без пари" (Бразилия-Хърватска)
Защо в затвора е по-хубаво отколкото в службата
1. В затвора (според закона) на всеки затворник се полагат 6 квадратни метра от килията.
В службата седите зад бюро и разполагате със свободно пространство от 1 кв. м.
2. В затвора ви хранят безплатно три пъти дневно.
В службата имате само обяд и то не безплатен.
3. В затвора за добро поведение може да ви намалят присъдата.
В службата за добро поведение ви дават повече работа.
4. В затвора за вас се грижи надзирател и отваря и затваря всички врати вместо вас.
В службата сами се главоболите с ключове и секретни кодове.
5. В затвора можете да играете карти и да си разказвате вицове.
В службата затова получавате мъмрене.
6. В затвора могат да ви посещават близки и приятели.
Опитайте се да го направите на работното си място!
7. В затвора е пълно с извратени и садисти.
В службата ги наричат менажери...
- Мими, омъжи се за мен!
- Гледам, че вече носиш венчален пръстен!?
- Ще си купя нов, по-хубав!
Две пенсионерки си приказват. По едно време едната чука на масата и казва:
- Да чукна на дърво, че още не ме е хванала склерозата.
След малко същата се обажда:
- Брей, някой чукна пък не влезе...
Ако искаш децата да те чуят, пробвай да говориш тихо… с някой друг. - Ан Ландърс
