31 °C
Опитен адвокат, защищаващ в съда чиновник-рушветчия, успял да докаже, че щом чиновника е слуга на народа, то рушвета, който е получил, трябва да се нарича бакшиш. А за бакшиши няма наказание в кодекса.
Разни
2,148 прегледа
Следващ →
Още вицове
- Добре ли кълве на този язовир?
- Дали добре кълве? Аз трябваше да се крия зад едно дърво, за да не ме нахапят рибите, докато слагам червея на кукичката!
- Иване, какво влизаш като британски шпионин в австрийска детска градина?
В училище за луди децата отиват при директора и му казват:
- Господин директор, учителката ни припадна!
- Що припадна бе, деца?
- Ами ние запяхме \"Ний ша станем милиони!\"
Повелителят Буда напомня, че не трябва да вярваме в нещо, само защото така ни е казано; че не бива да робуваме на преданията, само защото идват от древността; нито на слуховете, като такива; нито на писанията на мъдреците, само защото са ги писали мъдреци; нито на хрумванията, за които предполагаме, че са вдъхновени от Дева (т.е. които ни се струват духовни откровения); нито на умозаключенията, изградени върху несигурни постулати; нито на това, което ни изглежда необходимо по аналогия; нито на произтичащото единство от авторитета на нашите наставници или учители. Ние обаче трябва да вярваме в дадено писание, учение или твърдение, ако то се подкрепя от нашия собствен разум и съзнание. "Затова - казва Той в заключение, - аз ви уча да вярвате не защото нещо ви е казано, a защото се доверявате на собственото си съзнание, и тогава да действате съответно и активно."
Иванчо имал нова класна. Тя била млада, тъкмо завършила и била много притеснена за първия си учебен ден. Влязла в стаята, а класа не й обръщал никакво внимание - някои играели карти други се лафели. Тя смутено започнала урока. По едно време изпуснала тебешира и като се навела да го вземе от напрежение пръднала. Хлапетата изкапали от смях. Тя се разстроила, не издържала и се хвърлила през прозореца от четвъртия етаж. Всички изведнъж спрели да се смеят и се струпали по прозорците. Долу взели да се събират хора. Иванчо помълчал замислено и после казал: "Ама как пръдна, а?"
Отговорността е цената на величието. - Уинстън Чърчил
