Учен заминава на експедиция в дълбоката джунгла. Преди да тръгне чел ужасяващи разкази за местните племена и войнственият им характер, затова си накупил всякакви оръжия и наел правоспособен водач.
Една вечер двамата седят пред огъня. Изведнъж от джунглата се чуват удари на там-там. Водачът казва:
- Не ми харесват тия звуци.
Ученият веднага вади оръжията, проверява ги, нарежда ги около себе си.
Ударите по там-тамът приближвата към тях. Водачът казва:
- Мдааа, хич не ми харесва тази музика.
Ученият хваща пушката, заляга и започва да се оглежда.
Ударите вече се чуват съвсем близо до тях. Водачът се обажда:
- Много, много кофти бие този там-там.
Преди да припадне от страх ученият, все пак успява да попита:
- Кое му е кофтито?
- Фалшиво свири, бе.... - отговаря водачът.
Телефона звъни:
- Ало, Киркор се обажда. Гарабед там ли е?
- Грешка имате... Нямаме Гарабед.
- Благодаря! Извинете!
След малко пак:
- Ало, Киркор е на телефона. ГАрабед може ли да се обади?
- Абе, нямаме Гарабед!
- ОК.
След малко пак:
- Добър ден! Гарабед може ли да се обади?
- Нямаме Гарабед! - изнервени крещят по телефона.
И така цял ден! Около 6 часа телефона звъни за пореден път:
- Ало, Гарабед се обажда. Някой да ме е търсил?