Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
— Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
— Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
— Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова…
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
— Но, Господи, тук има грешка?!
— Е, да де…
Из гората върлувал свински грип. Де що има животни се покрили из дупките си. Само Мечо Пух и Прасчо се разхождали безгрижно наоколо. Прасчо си мислел:
- Колко е хубаво да имам приятел като Пух.
Пух си мислел:
- Прасето, ако кихне.... мъртъв е!!!