След като Иванчо и Марийка се оженили, вкъщи всичко започнало едно след друго да се разваля. Но като се приберял вечер Иванчо, вземал вестника, пускал телевизора, вдигал краката на масата като истински мъж и все се измъквал: "Марийка, аз не съм електротехник, водопроводчик, не разбирам от перални." Една вечер се прибрал и гледа всичко оправено.
- Майстор ли си викала, Марийке? - пита Иванчо.
- Не. Дойде съседът отгоре. Каза, че ще оправи всичко, но ако се съглася да му направя сладкиш или да легна с него.
- И ти му направи сладкиш?
- О, Иванчо, аз да не съм сладкарка.
Вървял си Аладин из пустинята и намира една лампа. Разтъркал я и от нея излязал духа и ми казал:
- Ти ме освободи от лампата Аладин. Сега за благодарност щв ти изпълня едно желание.
Аладин мислил и казал:
- Мии, сега има една воина в Ирак и ако може да я спреш, заштото много хора умират сега там и ми е много гадно.
- Аладин, аз толкова време сам стоял в тази лампа, откъде да знам каде се намира Ирак... намисли си друго желание.
Аладин мислил и каза:
- Тогава искам да напражиш жена ми първа красавица.
- Дай една нейна снимка да я видя!
Аладин дал. Духът гледал, гледал и рекъл:
- Та къде казваш се намира Ирак?