Пощальон носи препоръчано писмо на адрес. Звъни на вратата. След малко отваря момченце, на около десет години. В едната ръка държи бутилка уиски, а в другата дими хаванска пура. Пощальонът изумен пита:
- Ъ-ъ-ъ-ъ, такова, вашите, вкъщи ли са?
Момченцето небрежно изтръсква пурата на килима, почесва се по брадата и казва:
- Ти как мислиш?
Вървял си бика Белчо и минал покрай един двор... Вътре имало такава крава, направо на Белчо му прищракало и му се доклатило.
- Здравей, коя си ти? - попитал мъжкаря.
- Аз съм Сивушка Недостъпната, но... за теб съм само Сивушка - и му смигнала.
Белчо това и чакал. Засилил се и прескочил дувара.
- А ти кой си? - поискала да знае кравичката.
- Аз съм Белчо Надарения, но за теб съм само Белчо, ’щото дарът ми остана на оградата...