31 °C
Седи си Манго и си мисли:
- Сега, да имаше сирене и масло, каква попара става-а-а-а!... Ама нема леб!
Цигани
3,608 прегледа
Следващ →
Още вицове
На пътя става зловеща катастрофа. Оказва се, че в една кола пътува Моуриньо, а в другата Рафа Бенитес. Колите са смачкани до неузнаваемост, но двамата треньори са напълно невредими.
Рафа пръв се окопитва:
- Боже, каква катастрофа, а ние двамата сме невредими! Това трябва да е знак от Бог, че двамата с теб трябва да сме приятели.
- Да, сигурно си прав Рафа.
След малко Бенитес възкликва още по-учуден:
- Лелееее колата ми е смляна, а в нея лежи напълно невредима бутилка "Джони Уокър". Това явно е знак, че ние с теб трябва да пийнем за нашата дружба.
Моуриньо кимва, Бенитес отваря бутилката и я подава на своя португалски колега, който смело отпива 4-5 здрави гълтока и му я връща. Рафа тактично отклонява бутилката и казва:
- Мерси, аз ще почакам пътната полиция.
Иванчо нежно пита Марийка:
- Как искаш да започнем, от горе на долу или отзад напред?
Ще бъде ли след време комплимент за жените, ако на 50-годишнината се каже:"Скъпа, преди 20 години изглеждаше по същия начин, както и сега!"
Даниел Боримиров толкова го било срам от позорните загуби на Левски в Шампионската лига, че не можел да излезе от вкъщи. Един ден обаче решил да се поразходи като се маскира. Сложил си той перука, тъмни очила, малко грим и тръгнал. На улицата пред блока стояла една баба и си бъркала в носа. Минавайки покрай нея тя му казала:
- Здравей Боримиров!
Боримиров много се изплашил и си казал:
- Лелее щом тая откачена грозотия с криви крака ме позна, значи всеки би ме познал! Трябва да се маскирам по-добре!
Прибрал се той вкъщи и се гримирал още повече, облякъл трикото на жена си, обул поовехтели дупчени обувки и наметнал небрежно един шал на Славия. Излязъл на улицата и си казал:
- Тая мръхла ако пак ме познае се прибирам и няма да излизам повече!
Но минавайки покрай нея тя пак се провикнала:
- Здравей Боримиров!
Боримиров се ядосал и я попитал:
- Бабо, кажи ми моля те, как ме позна с тези очила?
- Е как няма да те позная бе, аз съм Топузаков!
Професорът пита свой студент:
- Колега, какво ви е отношението към висшата математика?
- Ами... нещастна любов.
- Какво имате предвид?
- Аз я обичам, но тя не ми се отдава.
Иронията е необходим естетически компонент на мисленето. - Салвадор Дали
