Вървял един човек през пустинята с една железопътна релса на рамото и среща друг човек, който пък носел телефонна кабинка:
- За какво ти е тази кабинка? - попитал първият.
- Е, как за какво! Като си вървя през пустинята, ако ме срещне някой лъв и аз влизам в нея. Той обикаля около нея няколко часа и като му омръзне си заминава и така се спасявам. А, на теб закакво ти е тази релса?
- Ами и аз като теб като ме срещне някой лъв започвам да бягам. Бягам, бягам и като се измора вече много и като видя, че лъва ме настига хвърлям релсата и тогава да видиш какво се вика бягане.
На един му се родило дете и отива да го види. Акушерката излиза с едно бебе, той не го иска:
- Какъв е този урод, това не може да бъде мое дете, прилича на вампирче, ако го взема, ще ми прегризе гърлото през нощта!
- Ваше си е детето, господине, даже прилича на Вас, вижте му очичките, веждите, нослето - като Вашите.
- Не го ща, къде е жена ми?
- Жена Ви умря при раждането!
- Ми щом е умряла, още по-лошо, как ще гледам сам този изрод? Дръжте си го!
- А, това не е ли жена ми дето идва по коридора? Тя е!
- Ух, извинявайте, станало е грешка!
Акушерката носи обратно бебето и си говори сама:
- Трети ден се опитвам да пробутам на някой този изрод и все не успешно..