31 °C
Дядо му на Иванчо му разказва историята на гр.София.
- През 1905г.стана голямо наводнение. Водата заприижда на талази. Аз тогава бях началник на гарата. От министерството ми се обаждаха по телефона и ме караха да докладвам на всеки 10 мин.:
- До къде е водата?
- До глезените, Г-н Министър!
- Спада или се покачва?
- Покачва се, вече е до коленете, Г-н Министър!
- Вече до къде е?
- До под уя ни, Г-н Министър! До тогава гарата се наричаше Уяни, но след това бе преименувана на Подуяни.
Иванчо и Марийка
3,698 прегледа
Следващ →
Още вицове
Минава Васил Божков покрай клошар, който носи картон с надпис:
"ПУМУГНЕТЕ!"
"Какво ли да ти помогна? - помисли си Божков и му поправил двете грешки.
Влиза едно девойче в изповедалнята и казва:
-Дядо попе искам да се изповядам.
А дядо поп казва:
-Кажи чадо мое.
-Много съм грешна дядо попе искам да правя секс със вас.
А дядо поп отвръща:
-Разбира се, чадо мое греховете ти ще бъдат опростени.
Но девойчето добавя:
-Но дядо попе, имам още един проблем,малко съм тесничка
А дядо поп отвръща:
-Небой се чадо мое, дядо поп е роден за мъки!
Фен шуй - това е когато хладилника е до компютъра за удобство и красота.
Качва се в автобуса пиян мъж. По някое време идва контрольор, а се оказва, че пияния е без билет:
— За ракия имаш пари, а за билет – не?
— Ама аз бях на гости и един приятел даде ракия – оправдава се пияният.
— А защо не ти даде за път?
— Как да не ми е дал… – и вади от джоба си шише ракия.
Имало някога един мъж.Уволнили го.Търсил работа тук - търсил там никъде не го приемали.Един ден отчаян си вървял по улицата и видял обява от зоопарка-,,Търсим служители".Отишъл той харесали го приели го ,а началникът му казал:
-Виж сега-тази работа не е много лесна.Понеже най-голямата ни горила умря ти трябва да се правиш на нея.
-Ами много не ми харесва тая работа,но така и така никъде не ме приемат-добре.
Отишъл той на другия ден- гледа хората му хвърлят бонбонки и т.н. и никой не разбрал ,че той е човек.Отишъл на другия ден вече възгордян започнал да се тупа по гърдите да се чеше-хванал едно въже и така силно се засилил-право в клетката на лъва.Останал няколко минути в безсъзнание и след това се събудил.Гледа-главата на лъва над него.Започнал да вика:
-Помощ!Помощ!В клетката на лъва съм!
Изведнъж лъвът го цапнал с лапата си по лицето и му казал:
-Млъкни бе,че ще ни разпознаят и двамата
Никога не греши този, който нищо не прави. - Теодор Рузвелт
