31 °C
Звъни телефона. Мъжът отговоря.
- Ало?...Да, мамо!..Да, пак се скарахме!...Помня, че ми каза, че е кучка и да не се женя за нея!...Да, права беше както винаги!..Разбира се, че съжалявам че не те послушах!...Опитах, но нищо не се получава!..Искаш ли да поговориш с нея!? Момент...Целувам те!
След това се провиква към жена си:
- Скъпа, ела на телефона, моля! Майка ти те търси!
Семейни
3,176 прегледа
Следващ →
Още вицове
Завършила Марийка 8-ми клас в родното си село и дошло време да продължи образованието си в града. Понеже нямала никакъв опит с мъжете майка й я посъветвала:
- Дъще! Пази се! Мъжете са много опасни!
Сега като идеш в града ще се запознаеш с някое момче. Той ще те заведе на разходка, после на кино, заведение и накрая у тях. Ще се хвърли на тебе, ще те изчука и... СРАМ ЗА НАШАТА КЪЩА
След седмица Марийка се прибрала и от вратата завикала:
- Майче, Майче. Много права излезе. Всичко стана така както го каза, но аз го изпреварих. У тях аз му се хвърлих отгоре, изчуках го и сега .. СРАМЪТ Е ЗА ТЯХНАТА КЪЩА.
Предменструален синдром: преди самото настъпване на цикъла жената започва да се държи, както мъжа цял живот.
Снощи четох електронна книга. През нощта сънувах надуваема жена.
Двама канибали вечерят. Единият казва:
- Мразя тъща си.
Другият му отговаря:
- Нищо, яж само гарнитурата.
Иванчо се оженил за Марийка, но като я чукал искал да стигне дъното на пичето й. Първата брачна нощ добре, втората пак, но на третата фал. Иванчо не можал да стигне дъното.
- Марийке, ще се развеждам с теб.
Марийка отишла при майка си и обяснила всичко. Майка й казала да сложи една ябълка. Марийка изпълнила заръката. Иванчо останал доволен. Тя станала и извадила ябълката и я измила. Иванчо станал сутринта и гладен изял ябълката. Било кризисно време и ябълкити били кът. Марийка се събудила и видяла, че ябълката я няма. Ревешката тя отишла при майка си.
- Мамо, пък Иванчо изяде ябълката.
Майкат я зауспокоявала:
- Оооо Марийке, той баща ти едно време по цели тикви ядеше.
Злословието дори и без доказателства оставя почти вечни следи. - Александър Пушкин
