31 °C
Успешно преболедувах свинки грип - без усложнения. Но започнах да забелязвам неща, които ме притесняват малко: започнах да ям много и всичко наред, като видя ограда и ме сърби гърба, а мина ли покрай локва с кал ми е много трудно да мина - неудържимо ме привлича да се изтъркалям в нея.
Черен хумор
2,020 прегледа
Следващ →
Още вицове
На 30 етаж на небостъргач имало барче. В него до един прозорец бил седнал мъж облечен в черно и пиел поредната си водка. Към него се приближил друг мъж и помолил да седне. След още няколко чаши първият казал:
- Хайде да се хванем на бас, че ако скочиш през прозореца, вятърът ще е толкова силен, че ще те върне обратно.
- Не ти вярвам.
- Само гледай - казал мъжът в черно, след което скочил и за секунда се върнал обратно. - Сега е твой ред да опиташ.
Другият скочил и се забил директно в земята. В това време келнерът минава край мъжа, който е останал в бара и казва:
- Много гаден тип ставаш, като се напиеш батмане.
Табела на вратата на отдел за потдръжка на компютри в голяма конпания:
"Теория-това е, когато знаеш всичко, но нищо не работи.
Практика-това е, когато всичко работи, но не знаеш защо.
Ние съчетаваме теорията с практиката - Нищо не работи и не знаем защо
Учителка дала на учениците домашно да измислят по три изречения. Иванчо се прибрал и казал на майка си:
- Мамо, кажи ми едно изречение!- а майка му се скарала:
- Цял живот ти пера мръсните гащи, а ти ме караш да ти измислям изречения!
Иванчо го записал и отишъл при баща си:
- Тате, кажи ми едно изречение!
- Не сега, Иванчо. Тук има много буболечки и бръмбари.
Записал "Много буболечки и бръмбари". Седнал пред телевизора и там чул: "Добър вечер. Аз съм Петър Стоянов". Записал го.
На другия ден учителката го накарала да си каже изреченията.
- Цял живот ти пера мръсните гащи, а ти ме караш да ти измислям изречения!
- Абе, Иванчо, какво има в главата ти?
- Много буболечки и бръмбари.
- Кой си ти, че да ми говориш така? - скарала се учителката.
- Добър вечер. Аз съм Петър Стоянов.
Отишъл студент на изпит по електротехника. Пита го професорът:
- Колко лампи има в стаята?
Студентът ги преброил и казал:
- 20.
Професорът се засмял, отворил чекмеджето и там имало още една лампа....
Минали 3 месеца и студентът се явил на поправителен.
- Колко лампи има в стаята? - пита професорът.
- 21.
Професорът се засмял, отворил чекмеджето и там нямало нищо.
- Лампите са 20 - казал професорът.
- Не, 21 са ! - казал студента и изкарал една от джоба си...
Най-същественото е невидимо за очите.
Антоан дьо Сент-Екзюпери
„Когато всичко е загубено, остава бъдещето.“ Каролина Анна Бови
