Един черен жребец препускал през пустинята-седмица, две, месец. По едно време видял кръчма. Влязъл вътре, тропнал с копито по бара и казал на бармана:
- Слушай к’во, искам да ме напоиш, да ме нагостиш, и утре рано сутринта да ме събудиш защото страшно бързам!
Бармана така и направил, напоил го, нагостил го и на следващата сутрин отишъл да го буди. Нямал кофа с вода, затова му лиснал кофа с бяла боя. Коня се събудил разплатил се с бармана и тръгнал на път. Препускал седмица, две и видял оазис. Решил да се освежи малко. Навел се да пие вода, видял отражението си и възкликнал:
- Еееее, каъв тъп барман - събудил е друг кон!
Строи се нов квартал. Пътят до него минава през гробището. Мъж се прибира след втора смяна, достатъчно подпийнал. Минава през гробищата и без да иска пада в една яма. След половин час минава втори мъж, също подпийнал. Чува, как от ямата се носят някакви стонове. Приближава се и поглежда вътре:
- Кво, студено ли ти е?
- Ддддддаааа!
- А защо си се откопал тогава?