Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.
В смолянските села започнаха да посрещат първите посетители за летния туристически сезон. Къщите за гости отвориха врати. Какви са очакванията на бранша, разказваме в следващия репортаж
Коментари (0)
Все още няма коментари. Бъди първият!