Незначителна облачност 31 °C
Реклама — Зона 3 (728x90)
Рекламите се зареждат само от haskovo.net
Асеновград България Светът Обяви Видео eTV

Ивайло Балабанов става Почетен гражданин на Хасково посмъртно

2,581 прегледа
Хасково | Анета Кутелова
2

Ивайло Балабанов е удостоен посмъртно със званието Почетен гражданин на Хасково. Решението беше взето днес след тайно гласуване на заседанието на Общински съвет Хасково, в което 23 общински съветници подкрепиха предложението, като събра 3/4 от гласовете. В урната комисията откри 30 плика, като една от бюлетините е отчетена като недействителна.

Така бе поправен миналогодишният отказ на местния парламент, който през август предизвика сериозно обществено недоволство. За присъждане на званието са необходими минимум 2/3 от гласовете, което този път беше постигнато.

Останалите две кандидатури не получиха нужната подкрепа. За поетесата Ели Видева гласуваха 21 съветници, а предложението за посмъртно удостояване на Васил Иванов, основател на Немската езикова гимназия в Хасково, събра 17 гласа и също беше отхвърлено.

Видео по темата

Категория: Хасково
Сподели
Реклама — Зона 16 (728x90)
Рекламите се зареждат само от haskovo.net

Facebook коментари

Коментари в сайта (2)

1
Ка
Катя К
Браво! Заслужено признание за един свят човек! Жалко, че много малка част от съгражданите ни познават творчество му.
● Вярност на думите в текста: 100%
Оч
Очи (Жената с белия шал) Ивайло Балабанов
С очите на всичките тъжни мъже от квартала, във който живее жената със белия шал, те питам - защо красотата й, Господи, бяла на човека със малката черна душа си дал? Как така бяла птица и гарван в едно съчетаваш? Не го ли попита красотата й ще му трябва ли? Когато жената със белия шал минава, декември край мен мирише на цъфнали ябълки. И той до цъфтежа й нежен върви начумерен, със слепи очи сякаш крачи улисан и сам и топли стотинките в джоба си, дяволът черен, наместо да стопли ръката й - бялата - там. Дали е сляп, Господи, или има в очите си трънчета? Веднъж да се беше поспрял и да беше видял, че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета, когато върви през света със белия шал. Не пожелавам жената на ближния - тъй подобава: нека той си е брачен стопанин, аз - любовен ратай, но когато жената със белия шал минава, извади ми очите, Господи, и му ги дай.
● Вярност на думите в текста: 100%