„Сълзи не лейте, когато се преселвам от този свят,
положете с радост в земята тленните ми останки, не видели бял ден… Може би и гроба ми ще бъде в незнайно място,
а сърцето мечтае за могила под сянката на дърво…"

Нури Адалъ

Днес рано сутринта в градския парк на Момчилград можеше да се види високият 2,5 метра постамент на паметника на Нури Адалъ. Бюстът все още бе опакован за предстоящото откриване.
В 10 часа сме при паметника.  В групата сме  водачът на листата на Демократична България в Девети .кърджалийски избирателен район Радослав Милев, неговият подгласник Мустафа Емин и Елена Шукерска, също от листата на коалицията. Тук са още  Велизар Шаламанов, Росен Иванов,  Стефи Недевска и Влади Джувинов, активисти на коалицията в София и в Пловдив. Тук съм и аз пишещият тези редове.
 Макар да съм свързан с този край, признавам, че в далечната 1989 г. не бях чувал за Нури Адалъ, тъй като властите пазеха в дълбока тайна имената на правозащитниците от турски произход.
Малко след 10 часа край паметника в парка вече са струпани множество хора от града, както и гостите -- кметовете на общините Кърджали и Момчилград, съветници, екс- народни представители, представители на мюсюлманското духовенство, политически затворници от времето на комунистическия режим и роднини на българския Нелсън Мандела, както тук наричат Нури Тургут Адалъ, прекарал 23 години по затворите, включително в прословутото Белене.
По време на церемонията звучи ненатрапчива и малко тъжна музика, написана от тукашен композитор и озаглавена "Любов". Росен Иванов, който явно е познавач, я определя като етноджаз.От 2015 г. красивият и подреден градски парк носи неговото име.
Нашето присъствие е забелязано от местните. Вероятно за първи път на такова честване присъстват техни съграждани от български произход. Дори при откриването споменават персонално като гост екс-министъра на отбраната в едно от предходните служебни правителства и народен представител в два парламента Велизар Шаламанов.
Изненадани сме от това, че Нури Адалъ е поет и има издадена книга със стихотворения, писани в затвора. Стефи Недевска се заговаря с един от неговите съратници, от когото се надява да получи стихосбирката, издадена в Турция. Целта е да осигурим превод на български и издателство с цел поетичната книга да се появи и в българските книжарници.
След края на официалната част Радослав Милев и Мустафа Емин полагат венец пред паметника от името на Демократична България.
С това нашата цел да изразим почит към делото на бореца за свобода и демокрация е изпълнена.
Имаме, обаче още една, по-дългосрочна цел. Един ден да отдаваме дължимото заедно, както на момчилградския Нелсън Мандела Нури Адалъ, така и на родения в Септември бай Илия Минев, известен със същото прозвище и лежал в комунистическите затвори повече от две десетилетия. Примерите в близкото минало не липсват -- Нури Адалъ и известния български политически затворник Благой Топузлиев са били много близки приятели в затвора.
По.късно нашата група увеличава значително своя състав. Тук са вече и водачите на листи на Демократична България Божидар Божанов и Атанас Славов.
За моя изненада срещам и Ибрахим Куруджу, лидер на съпротивата срещу така наречения "Възродителен процес" в Казанлъшко.  Не го питам за баща му Рамадан Куруджу, също известен политически затворник.
Не го питам, защото на 6-и септември той ме поздрави във Фейсбук за празника. И така разбрах, че е жив и здрав в не толкова далечния Истанбул.        
Пламен Даракчиев
Купуването и продаването на гласове са престъпление!

Платена публикация