Лудница цари в хасковската паспортна служба. Десетки висят пред гишетата за подаване и получаване на документи за самоличност, още толкова пушат нервно отвън и чакат вътрешните явки да ги повикат като им дойде редът. Някои чакали от 20-30 минути, други от 2-3 часа. Разликата между двете групи бе видима от пръв поглед - първите още не се бяха отърсили от нервността, която обзема всеки здравомислещ човек при точеща се като народна песен опашка. Вторите бяха спокойни като блатен гьол и също толкова мокри. От пот.

В интерес на истината трябва да се отбележи, че редът пред гишетата за подаване на молби за документи вървеше доста бързо, въпреки несравнимо по-голямата бумащина, която трябва да бъде попълвана. Уж лесното взимане на готовия документ продължаваше половин кутия цигари, и то с пауза между фасовете, както обясни чакащ с изпилени нерви и вече катранени дробове. Скоростта на охлюв бе предизвикана и от мъдрото организационно решение за тази дейност да бъде отделено само едно гише. Това до него бе декорирано с табелка „не работи“, а на това отляво стоеше умряла от скука служителка, която чат пат посрещаше някой за плащане на влезли в сила наказателни постановления. Естествено, такива хора не се прескачаха, за сметка на това нормален клиент трябва да задели цял ден, за да подаде молба за лични документи и вероятно още един, за да ги получи. Само опашката пред банковото гише за плащане на таксата вървеше бързо.

Напливът към хасковската паспортна служба е от 2-3 седмици и расте с всеки изминал ден, обясниха видимо изнервените служителки на паспортна служба. Очаква се пикът да е в летните месеци. Но и сега броят обработвани клиенти е внушителен - по 240 на ден подават заявления за лични документи и още толкова ги получават. При това става дума само за паспорти, а не за лични карти и шофьорски книжки, уточниха от пресслужбата на полицията и добавиха, че до края на годината предстои издаването на още 27 500 документа. Причината е, че през 2015-та изтича 5-годишната валидност на червените паспорти. Паспортизацията стартира на 29-ти март 2000-та година и на всеки 5 години хората трябва да подновяват „тескеретата“. „Хората“ са главно изселници и турски граждани, които наричат паспорта така. Може би заради това днес най-дефицитното нещо в паспортна служба бе българският език. Звучащата вътре алабалистика бе тотално неразбираема за нормалния българин, но по-интересното бе, че някои от чакащите явно не знаеха друго, освен анадолското наречие. В ръката си обаче държаха листчета, които подаваха на гишетата или изчитаха старателно, когато им дойдеше реда. Други си водеха „преводачи“ за правилно обясняване на нуждите им.

Г. Христов